Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: egozentric
Категория: Изкуство
Прочетен: 187527
Постинги: 139
Коментари: 34
Гласове: 71
поезия проза рецензии арт
Автор: egozentric Категория: Изкуство
Прочетен: 187527 Постинги: 139 Коментари: 34
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>

image


Лора  Яворова е на 27 години, когато се самоубива.

Яворов е на 36 години, когато се самоубива.

Дора Конова е на 77 години, когато умира в старчески дом.

 

Всичко, каквото си представях, че  ще прочета в книгата  „Лора, Яворов и аз”, съставена от Петър Величков със спомени на Дора Конова – прочетох, без и миг да бъда изненадана. 

Дора Конова (Тодорка Конова Василева) e третата  жена във Втория трагичен любовен триъгълник, свързан с Яворов и Лора: Яворов-Лора-Дора.

Първият трагичен любовен триъгълник, свързан с Яворов и Лора  е: Яворов-Лора-Мина.

 

В положението, в което тя - Дора Конова (съпруга на Михаил Кремен) - се намества между двамата (Лора и Яворов), щеше да е срамота, ако пише за Лора само в негативен план - колко била ревнива, колко много търсела компанията й, колко досаждала и пречела на Яворов да твори…, затова отвреме-навреме си спомня и с добро за нея…

За Яворов, разбира се, той е влюбен в Дора, ето нейн доказателствен цитат: „Яворов стана и каза: "О, днес ми стига това…стига ми. Все един ден ще ме обикнете, тъй както аз искам" – и бързо, с много щастлив израз на лицето и с малко издигнати и сгънати в лакет ръце, като крила на литнала птица, излетя от стаята”...

 

Четейки книгата”Лора, Яворов и аз” си налагах чистосърдечно отношение към страниците, без подозрения за присъствия на литературни мистификации, въпреки, че ръкописът е попадал в племенници, разнасян е десетилетия по адреси и старчески домове…

 

Четейки книгата”Лора, Яворов и аз” много мислех за актрисата Лора Кремен (1936, София – 2012, Сан Рафаел, Франция ), защото…

След трагедията в нощта на 29 срещу 30 ноември 1913 година, в  наетата квартира от семейство Яворови на ул. „Раковски” № 136, много близкият приятел на Яворов и писател  Михаил Кремен се развежда със съпругата си Дора Конова, след време за жени за пианистката Богдана, с която раждат две дъщери, едната от които кръщават на яворовата Лора – Лора Кремен…

 

Четейки книгата „Лора, Яворов и аз” много мислех за литературата ни, защото…

Ранната смърт на Яворов лиши нас и цялата ни библиотека от стиховете и пиесите, които вероятно щеше напише. Но ранната смърт ни отне и бъдещи страници, с които Лора Каравелова-Яворова вероятно щеше да ни дари…

 

ОЛТАРИ

от Лора Каравелова

 

Без пепел – пръст. Вали навън!

А няма огън…

И този дъжд един и същ вещай

тревога.

И ставаш ти, и ставам аз,

денят догаря.

И нямаш ти, и нямам аз

за скръб олтари…

 

Колко модерно звучи стихотворението на Лора Каравелова!

 

Кева Апостолова 







Категория: Изкуство
Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 13.06 19:57

 

„МАЛКО ПАРЧЕ МЪГЛА”

 

аз съм черногледа. песимистка.
саможива. меланхолична. мрачна.
неприветлива. навъсена. злобна.
гибелна. угнетена. жлъчна. нервна.
намръщена. противна. моногамна.
враждебна.

това, че съм черногледа. песимистка.
саможива. меланхолична. мрачна.

неприветлива. навъсена. злобна.
гибелна. угнетена. жлъчна. нервна.
намръщена. противна. моногамна.
враждебна не означава, че

ако не съм черногледа. песимистка.
саможива. меланхолична. мрачна.

неприветлива. навъсена. злобна.
гибелна. угнетена. жлъчна. нервна.
намръщена. противна. моногамна.
враждебна няма да поискам да съм

черногледа. песимистка.
саможива. меланхолична. мрачна.

неприветлива. навъсена. злобна.
гибелна. угнетена. жлъчна. нервна.
намръщена. противна. моногамна.
враждебна, защото, боже,

чуй прилепите как удрят стъклата на автомобилите
и молят за помощ.
виж лазера, който разбива
каменните основи  под къщите.
ридай -
земята е място за редки болести.
проумей - набутал си пропорциите ми в малко парче мъгла.
укротяваш насила интуициите ми.
оскърбяваш волята ми за красота и безсмъртие.

спаси ме. пусни ме. позволи  ми,
докато ти придържаш облаците,
аз да разтварям главите на напъпилите цветя
в твоите градини. 

Категория: Поезия
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.06 16:49

image

/…/

не оспорвайте – Земята е земноводно,

опозиция на универсума,

изтрезвителното, свършекът на човека,

следа от невидим свят,

алчност, която тъгува,

Земята е личност, завладяна от нежност

по богове с имена,

които не съществуват, виждала съм ги.

Обсебена от човешката сетивност,

чакам теб, любими,

а библейският Йов вие в утробите,

реже главите на сперматозоидите,

не го спирайте, мен спрете –

обичам го, не го обичам, змия е ДНК-то.

Прочитам високо гласа си:

академичната общност си разпределя миналото,

как да наместя бъдещето в настоящето?

С духовното лидерство на тополите?

Тополите са хищници, родени в колби,

а аз съм проблем на храмовете – не на религиите:

искам да спя с ДНК-то на Хеопс, Заратустра и Хегел;

с буквите на прокълнатите поети;

с нотите на токата и фуга в ре минор;

с мъжете от пейзажите на Пусен ;

с правописа на Христо Ботев;

с боите на Иванов от Третяковската галерия;

с прахта около изваждането на Давид от камъка;

с отклонението при самолетните катастрофи;

с една секунда ниагарски водопад;

със змийчетата в крясъците на Стивън Тайлър;

с шапитото над София, приплъзвано от Витоша.

Разкопчай бронежилетката си, любими,

изсуши косите ми с двете си ръце, изслушай ги,

тихият шум между мъжа и жената

е съвършеното примирие, вярвай в него, любими.

Неверниците да бъдат причаквани,

обграждани, хващани и избивани

с постиженията на всички войни,

не ги оставяйте да се покаят

и ДНК-то им да бъде изгорено, не погребано.

Ускори доброто да пробие през покварата, любими.

Ти ли развързваш обувките ми пред леглото?

Нощ е в леглото ни, съблечи бронежилетката,

свий я на възглавница под таза ми, издигни ме.

_______

Из книгата "Не пишете повече, аз написах всичко"от К. Апостолова, Изд. „Проф. Петко Венедиков”, София – 2014

(Част от поетичния цикъл "Развързваш обувките ми")

 image
Категория: Поезия
Прочетен: 475 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 06.03 22:36
image

вие сте

безобразията на дясната ръка.

заровените в гробове

висши образования.

рецептите за бира

от времето на Христос.

надеждата – това смешно човече.

те са

гърмежът в очите ми,

метрото под ребрата ми,

краят на телесната ми еволюция.

какво по-точно искахте от мен.

това е вашата вечер,

непоносима като родител.

това са вашите отсрещни пет входа,

които искате да зазидате.

това са вашите необличани

сватбени костюми.

това са вашите сто метра мълчание 

след тежка раздяла.

това са вашите „о, щастливи дни”,

които блестят като заклани.

това е  вашето надгробно дърво,

повейте.

 

Из глава „Размирици зад челото” в книгата „Внимавай, преди да се родиш” от К. Апостолова, изд. „Фондация Емили”, София, 2023


image

 
Категория: Поезия
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове: 2
 





     „В МЕСОЯДНОТО ЦВЕТЕ ЗА ДВАМА”


.

женското й писане.

мъжкото й четене.

детските й слаби ангели

красиви като наградени котки

с  бронирани опашки.

с бронирани опашки.

.

закопава се дълбоко в теб.

после дълго се разкопава.

а нашийникът на луната разцъфнал е.

а нашийникът на луната разцъфнал е.

.

на заден план: морето се отваря трудно.

на преден: слепец изследва лицето й.

размазва и изравнява дишането си с нейното.

размазва и изравнява дишането си с нейното.

.

развежда се със себе си.

покрива луната с креп,

който ти откъсна

от малката й черна рокля.

от малката й черна рокля.

.

каквото и да й изпратиш, няма да го получи.

грозна е нощта, точно както тя я обича.

пипа се с живота, както влюбените си пипат.

ако той се откаже от нея, тя ще отрече, че е живяла.

 ако той се откаже от нея, тя ще отрече, че е живяла.

Категория: Поезия
Прочетен: 18638 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 29.01 16:51


image

с догоре закопчана черупка, от която тече
коса и шал,

тя му каза: под устойчивата мода на луната,

 из памуковите ниви на вятъра, аз те моля:

 ела да ми убиеш няколко лалета

и да ги положим заедно на прекрасния ни гроб.

 

 

Из книгата „Хоризонтални стихотворения” 

image
Категория: Поезия
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 13.08.2022 21:14
 image

майлс дейвис й шепне:

хубава си с панталон и токчета.

ако китовете имаха крака

щяха да запалят колата и да те настигнат.

ела с мен в градската гетсиманска градина.

аз съм пропаднал мъж.

 ти си красива жена.

 ние сме един за друг.

вампирчетата на небето светнаха.

 

Из книгата „Хоризонтални стихотворения”

image

Категория: Поезия
Прочетен: 998 Коментари: 0 Гласове: 3
 image

тя е жена от късната човешка династия.

жена видяна отдолу.

дълго намества костите на косите си.

знае че сама ще отметне кувертюрата на небето.

сама ще легне в отвъдното легло.

нападна я усмивка както само мравките нападат.

 

Из книгата „Хоризонтални стихотворения”

image

Категория: Поезия
Прочетен: 862 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 08.01.2022 12:55

image
сн. Крис Г.
 

не е нормално

толкова силно да плаче водата в ръката ми.

оставям се

на специалните умения на дъжда.

той ме затваря в дете.

но някой път като порасна

ще спя с него.

 

Из книгата „Хоризонтални стихотворения” на К. Апостолова
image

Категория: Поезия
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 17.12.2021 13:51
 image

 Фотограф: Тихомира Крумова




Удавянето

Невъзможността да чуеш мислите си
по-страшно от потъването
Хората които са фон на случката
отчуждението
Сблъсъкът на трагедии нищо повече
удавянето
Смелостта да скочиш
разбирай живеенето като цяло
русите очи
сините коси
по-светлата кожа
Закачането
кожата която е пробита
Настройването
че няма дъно
болката също
Адреналинът който се покачва
нивата на смъртта
нежните и фини кости
обвивката на делфин
Отмирането
първо раздуването на тялото
Кой по дяволите пише с ръка тези дни
учудвам се на въпросите които изникват
преди края
Пренасищането
крах в цялата система
образът в черно
Отпускането
същинското потъване
Една ръка се вдига
и сграбчва тялото
разбирай косата
и го издърпва
Това се случи в началото на живота ми
бях спасена инцидентно
Сега ще трябва да съм благодарна на живота
а ти си мъртъв…


Salvador Dali
image



Категория: Поезия
Прочетен: 307 Коментари: 0 Гласове: 2
 image

вратата

аз съм обсебена от вратите, които умееш да изрязваш
направо по гърба ми, те се отварят, разбира се, само навътре,
в рамките са на всички прешлени,
далече от вторичната невралгия, получена някога
при нашите първи срещи, около седемдесет години
преди да съм се родила, преди да си пожелал появяването си
на едно с мене, в това измерение на еднаквост, което като дъга
очертава нещо от нас, меридиани, които ни свързват, поле,
което е общо, и все пак не разбирам в такъв случай,
защо си толкова внимателен с бръснача, с маркера, когато очертаваш
контурите на вратата по белия ми гръб, по спящото ми тяло,
после повтаряш всичко с острието, което носиш в ръка,
то прилича на нож за срязване на книги, какви книги си чел
докато съм те оставяла сам, искам да знам всичко,
което си правил докато лежа по корем и те шпионирам с кожата си,
представял ли си си, че си негър в пустиня, облечен в роба,
която да те изгаря от вътре, повече отколкото лъчите тъмносинята ти кожа,
която може да се имитира с мастило или черен туш, но ние не сме драскачи,
и докато крачиш сам със себе си, виждаш мен, бялата жена
да стоя пред очите ти, да не ти давам повече да минеш
нататък, по пътя си на звероукротител
на безутешната жега, докато не начертаеш в моята вътрешност полетата,
по които после да се разхождам сама
с метално ведро, пълно с мляко
и да си спомням за теб, за бръснача,
с който в гърба ми изряза врата,
през която прекрачи и от тогава те няма


image

Категория: Поезия
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.02.2021 10:31


image 

*** 

 

ако не се пътува
дълго и изморително
до пълен отказ
от всяка мисъл
за сметка на образа
няма как
да се научи
най-важния урок -
че нещата
се нуждаят
от време,
за да станат,
ако изобщо станат,
че да искаш всичко,
при това
веднага
е лош мотив,
сбъркан лозунг
предателство
към логиката
на сетивата
пътувам,
за да се науча
да губя време
и със спокойствие
да превърна
самоцелното
отичане на минутите
в стил на живот
иначе как се понася стареенето?


image

Категория: Поезия
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.02.2021 10:32
2 3 4 5  >  >>
Търсене

Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031