/…/

не оспорвайте – Земята е земноводно,

опозиция на универсума,

изтрезвителното, свършекът на човека,

следа от невидим свят,

алчност, която тъгува,

Земята е личност, завладяна от нежност

по богове с имена,

които не съществуват, виждала съм ги.

Обсебена от човешката сетивност,

чакам теб, любими,

а библейският Йов вие в утробите,

реже главите на сперматозоидите,

не го спирайте, мен спрете –

обичам го, не го обичам, змия е ДНК-то.

Прочитам високо гласа си:

академичната общност си разпределя миналото,

как да наместя бъдещето в настоящето?

С духовното лидерство на тополите?

Тополите са хищници, родени в колби,

а аз съм проблем на храмовете – не на религиите:

искам да спя с ДНК-то на Хеопс, Заратустра и Хегел;

с буквите на прокълнатите поети;

с нотите на токата и фуга в ре минор;

с мъжете от пейзажите на Пусен ;

с правописа на Христо Ботев;

с боите на Иванов от Третяковската галерия;

с прахта около изваждането на Давид от камъка;

с отклонението при самолетните катастрофи;

с една секунда ниагарски водопад;

със змийчетата в крясъците на Стивън Тайлър;

с шапитото над София, приплъзвано от Витоша.

Разкопчай бронежилетката си, любими,

изсуши косите ми с двете си ръце, изслушай ги,

тихият шум между мъжа и жената

е съвършеното примирие, вярвай в него, любими.

Неверниците да бъдат причаквани,

обграждани, хващани и избивани

с постиженията на всички войни,

не ги оставяйте да се покаят

и ДНК-то им да бъде изгорено, не погребано.

Ускори доброто да пробие през покварата, любими.

Ти ли развързваш обувките ми пред леглото?

Нощ е в леглото ни, съблечи бронежилетката,

свий я на възглавница под таза ми, издигни ме.

_______

Из книгата "Не пишете повече, аз написах всичко"от К. Апостолова, Изд. „Проф. Петко Венедиков”, София – 2014

(Част от поетичния цикъл "Развързваш обувките ми")

 

…

вие сте

безобразията на дясната ръка.

заровените в гробове

висши образования.

рецептите за бира

от времето на Христос.

надеждата – това смешно човече.

те са

гърмежът в очите ми,

метрото под ребрата ми,

краят на телесната ми еволюция.

какво по-точно искахте от мен.

…

това е вашата вечер,

непоносима като родител.

това са вашите отсрещни пет входа,

които искате да зазидате.

това са вашите необличани

сватбени костюми.

това са вашите сто метра мълчание 

след тежка раздяла.

това са вашите „о, щастливи дни”,

които блестят като заклани.

това е  вашето надгробно дърво,

повейте.

Из глава „Размирици зад челото” в книгата „Внимавай, преди да се родиш” от К. Апостолова, изд. „Фондация Емили”, София, 2023