Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: egozentric
Категория: Изкуство
Прочетен: 164487
Постинги: 136
Коментари: 33
Гласове: 66
поезия проза рецензии арт
Автор: egozentric Категория: Изкуство
Прочетен: 164487 Постинги: 136 Коментари: 33
Постинги в блога от Май, 2017 г.
 image
Калин Терзийски


КАЛИН  ТЕРЗИЙСКИ

МЕТАФИЗИКА ЗА НИКОГО

От колко атоми съм съставен аз?
Мога ли да ги поздравя и да се здрависам с всеки от тях?
Минавайки триумфално покрай редиците им?
Господин Въглерод, справихте се чудесно! - ще кажа
Азоте, бих те прегърнал - ти си основата на моите нуклеотиди, но ето кой е тук - о - веселият Кислород
Който изгаря всичко и е така добър за дишане!
Поздравявам и теб Водороде, и теб благоуханна Сяра
Докато вие, мои верни атоми ме изграждате
Аз ще ходя на разходки и ще наблюдавам птиците
После ще видим.

 

ОНТОЛОГИЯ ЗА НЕПОСЛУШНИ ДЕЦА

Ако по телевизията ви казват, че
Най-хубавото нещо е новият таблет
а родителите ви не ви го купуват, защото имат
свои планове - да се самоубият, защото са прекалено притиснати от мизерията на живота, да речем
вие ги намразете и им кажете, че са жалки и пропаднали хора, след това тръгнете по свой път - станете преуспели
продавайте акции и участвайте в свръхуспешни проекти
и се самоубийте на 43 с ксанакс и скъпа водка
а после вашите бедни родители ще стоят над гробовете ви и ще
мълчат, ще се чувстват празни, защото няма да има какво да кажат
Върбите ще шумолят, някой ще се разплаква за себе си
И лек вятър ще подухва от странна страна
Не вярвайте на нищо друго, освен
На...
               
                      Калин Терзийски

 image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 798 Коментари: 1 Гласове: 2
 image

Владимир Сабоурин (вдясно) и Васил Прасков, фотограф Илиян Шехада


ТРЕТА СРЕЩА ВЪВ ФБ-ХОТЕЛА
НА МАРК ЗУКЪРБЪРК

на КЕВА АПОСТОЛОВА С ВЛАДИМИР САБОУРИН, КАКТО И С ВАСИЛ ПРАСКОВ

(първата среща е постната във FB на 22. 09.2016, втората на 08.01.2017)

 

Кева Апостолова: България е несигурна територия, с изплъзващи се от държавните й регистри цели села и квартали, а се оказа място, където се заформя нова книжна култура. Грешка! Задрасквам всичко и поставям правилните думи:  Facebook е клубът, читалището, офисът, холът, площадът, където  вече се материализира и стабилизира един манифест, претърпял първа редакция, втора редакция,  трета редакция. Защо са важни манифестите и ще има ли химн за Facebook?

Владимир Сабоурин: Добрата страна на несигурността е по-високата степен на възможност да се случи нещо непредвидено в протоколите за сигурност, нищо, че сме в челната десетка на държавите с най-много полицаи на глава от населението. Поезията по дифолт трябва да е територия на несигурността, ние просто напомнихме това миналото лято и продължаваме да го напомняме на бенефициентите и любители на мирния преход. Литературните манифести са напомняния, че поезията не е място за рентиерски подсигурени вземания. Точка нула на Манифест на новата социална поезия е химн за ФБ като ключово място на несигурност.

Васил Прасков: В рамките на шегата и не само – Нова социална поезия се нарича така и поради факта, че функционира основно през възможностите на социалните мрежи. За малко повече от няколко месеца активно съществуване започнахме да приобщаваме към каузата и дейността си най-различни хора от най-различни места в България и чужбина. За НСП писането, „социалната поезия“ е честване на колективното случване, на колективното (взаимо)действие. В рамките на същото, понятия като солидарност и консолидиране ми се ще да добият, ако не нов, то поне един по-класически за обема си смисъл. От тази гледна точка манифестите са важни в ролята им на консолидиращ принцип, на някаква най-обща креативна и задаваща смислови, и концептуални хоризонти, парадигма.

Лично аз не съм толкова манифестен/манифестиращ човек, по-скоро за мен определени неща са самоочевидни и на тази база априори като че ли – по-лесно разпространими и общосподелими. Но тъй като групата ни расте, в списанието публикуваме все по-различни и нови за нас автори, е добре манифестната основа да стои като някакъв общ код, като общо начало, от което „продължаваме напред“ и най-вече – надявам се – към самите себе си. Така че, лично за мен, Фейсбук е преди всичко възможността за свързване, за активно общуване, за проиграване на едни по-пълнокръвни „аз-ти-ние“ отношения.

От друга страна, Фейсбук е и бойно поле – там, където реално и ежедневно се сблъскваме с нашите „идейни противници“ – например, лайфстайл и комерсиалните автори с техните спонсорирани публикации, хиляди лайкове под стих, многобройни фенки и т.н. Именно от Фейсбук тръгна това, което Илиян Шехада нарече „емотикон поезия“ – ужасното, дебилно дете на поколението на „Бърза литература“, мутиращият в чалга глас на лайфстайла. Ако не се противопоставим на комерсиалното писане в тази социална мрежа, значи си заравяме главата в пясъка, а вече почти всичко направо апокалиптично е отишло на кино. Кръгът от автори ала Емил Конрад около Августин Господинов опошлиха самото име на поезията в очите на младите хора, промиха им мозъка, че хипстърските им комерсиални чекии са „поезия“, а става дума за кич, който чудесно се олицетворява от участието на въпросните автори в готварското шоу „Черешката на тортата“ заедно с други културни дейци от ранга на Мара Отварачката.

През Фейсбук, Ютюб и интернет лайфстайл авторите от вълната след „Егоист“ и „Бърза литература“ възпитаха масовия вкус на най-младото поколение от свои читатели и подражатели. Сега всеки втори в социалните мрежи си мисли, че като епигонства/графоманства с „подходящ“ псевдоним и си спонсорира за повече лайкове страниците и публикациите вече е „поет“ и дори нещо още по-лошо – „успешен поет“. Това е страшно. НСП се опитва да предложи алтернатива и да каже – това е ужасен кич, това е чалга. Дори един непредубеден млад човек да е разбрал принципа на случването ни във Фейсбук и нашите послания, си е заслужавало да ни има. Това е нашият „апокалиптичен химн“ за Фейсбук на фона на пластмасовия и фалшиво изсвирен от протагонистите на лайфстайл писането погребален марш на победата на комерса и посредствеността. За нас апокалипсисът сочи края, установява смъртта, но и дава отчаяната и абсурдна надежда за възкресение.

К. А.:  НСП обедини  хора с различни образователни системи и стандарти. Превърна се в нещо като родов колектив, в копродукция, в динамична структура  с ежедневен стегнат режим. Впечатлява устойчивия ритъм на много добри публикации. НСП събуди и ресурса на провинцията, разбишка районирането. Създава се впечатление за самоорганизиране, а сте пирамидална структура – вече има наказани отгоре: разприятелствувани, блокирани. Как да разбираме това?

ВЛ. С.: Вече не си спомням кога и кого за последно блокирах, но съвсем наскоро аз бях блокиран вследствие на текст, защитаващ мотото ни „Продължаваме напред”, беше блокирана и жена ми. Описаното от теб попада в обичайната графа виктимизация на палача, крадеца, приватизатора – той е жертвата, разбира се. Същото важи и за добрата организация, която трябва да остане монопол на приватизаторите – самоорганизирането на всеки друг е престъпление, пирамида.

В. ПР.: Нова социална поезия не е общност от светци, не е пенсионерски клуб на праведници. Това е поле на колективната агония. Само осъзнатите грешници разбират, защо светът е отвратителен и непоправим, защо е необходим апокалипсисът. Защото той не означава нищо друго, освен второто идване на Христос, който е дошъл, както знаем при тях, не при праведниците. Ако всички са чисти, праведни и съвършени, при кой ще дойде Той?

Относно блокирането и другите подобни отрицателни феномени на виртуалното общуване всеки наш отделен член поставя собствените си граници на търпимост спрямо околните и решава сам. Лично аз блокирам основно фалшиви профили на хора с фейк самоличности, които обиждат самоцелно НСП и моите литературни приятели. С други думи отказвам да общувам с различни симулиращи субектност форми на виртуален живот. Подобно нещо ми е гнусно и откровено милиционерско. За съжаление Нова социална поезия е регулярно атакувана във Фейсбук от хора, които действат с такива методи, без да застават зад думите си с реалните си лица. Това е страхливо, подло и заслужава единствено презрение. Също така за себе си нямам мнение, че съм отгоре, камо ли някого да „наказвам“. Факт е, че имаше хора, които напуснаха Нова социална поезия по идейни различия с нас и силно се надявам, че се разделихме като приятели, защото строго разделям личните от литературните отношения. В лично качество не съм против никой, нямам врагове и спрямо никого не се чувствам по подобен начин. Мога да имам само „идейни противници“, но в това не виждам нищо скандално. Нелепо е да очакваме всички да са на едно и също мнение, а още по-абсурдно е – ако не са – да се атакуват лично и да се мразят.

В НСП няма пиар за сметка на живите, емоционални човешки реакции. В общи линии – всичко се случва пред очите на всички. Както се пееше в един класически „народен хит“ – „не сме безгрешни, но сме истински“. Проблемът лично за мен не е в идейните сблъсъци и напрежения около Нова социална поезия. Ние сме строго антисистемен играч и е повече от нормално системата да се стреми да ни противодейства по всевъзможен начин, ако иска да продължи да функционира такава, каквато я знаем и каквато ни е втръснала.

За мен проблемът е по-скоро в налагането включително и във Фейсбук на фигурата на автора – ренесансов хуманист, на добрия, талантлив човек, който в свободното си от преекспониране на егото си време, превежда възрастни хора за ръка през улицата или преоткрива детето в себе си. Вече като видя традиционните за социалната мрежа статуси на поети и писатели в стил – аз съм страхотен, добър, талантлив, неразбран, пиша за моята публика, съществувам и творя за нея и прочее траш, просто ми се повръща. Това е моделът на наглото медийно и виртуално пиар поведение на българските автори от последните години, който наложи лайфстайлът в горката ни комплексирана, провинциална литература. Лично за мен е повече от очевидно, че трябва меко казано да си хипер зле, за да пишеш, за това колко си добър и талантлив, и как смисълът на живота ти е връзката с твоята публика. Скандалното е, че въпросната публика е толкова оскотяла, с така тотално промит мозък и загубила безвъзвратно всякакъв критерий за нормалност, че реагира нерядко положително на подобна помия в стил – „ръцете горе“ от сцената на някой концерт на звездите на Пайнер.

К. А.: Има ли върнато лице, тръгнало към НСП, но не стигнало, поради  нискокачествено предлагане?

ВЛ. С.: Разбира се, но не по силата на някакъв елитарен добър вкус. Каквато и селекция да правим, ние вече по дефиниция сме в лошия вкус и държим на тази запазена марка на Нова социална поезия като гарант на перманентния бунт.

В. ПР.: Противно на мнението, че публикуваме едва ли не всичко, сме върнали много хора, защото ако публикуваме предлаганите от тях неща, просто ще им окажем много лоша услуга. Но искам да направя едно съществено уточнение – една от функциите на Нова социална поезия е да се опитва да популяризира поезията и като учи хората, как се пише. Тоест ние не сме от този тип редактори, които казват „не“ и се отнасят обидно спрямо авторите, които са ги потърсили. Напротив – опитваме се да им подадем ръка, да работим с тях по начин, по който самите те развиват писането си и вървят напред по своя път в поезията. Имаме, например, автори, които са ни давали неколкократно неща, ние сме посочвали слабите места в писането им и когато те са удовлетворявали най-накрая нашите изисквания то да отговаря поне на определено ниво – сме ги публикували.

И още нещо – противно на очакванията, че аз едва ли не като заклет литературен анархист пускам в списанието почти всеки, искам да кажа, че съм най-строгият редактор в него и лично съм възпрепятствал достатъчно голям брой публикации, за които съм счел, че е по-добре за самите автори да поработят още върху себе си и своето писане, и като постигнат по-оптимални резултати – да ни потърсят отново. В НСП гледаме най-вече да сме полезни на самите пишещи, ясно е, че щом става дума за литература, за поезия не можем да публикуваме всичко – далеч не сме сайтът „Откровения“, нито виртуални места като „Буквите“, „Хулите“ и прочее читалищни онлайн общности.

К. А.: Трябва ли майките и татковците да знаят, че момичетата и момчетата им имат нещо общо с НСП?

ВЛ. С.: Няма да повярваш, но научаваме, че вече и директори на езикови гимназии знаят за Нова социална поезия и следят изявите ни. Казвам го без ирония, с почуда. Мисля, че родителите на нашите дебютанти могат да са спокойни.

В. ПР.: В Нова социална поезия нямаме малолетни автори или дебили, така че се надявам, че едва ли има особена нужда. Никой от моите колеги не ми се струва с особено бавно развитие или да е до такава степен инфантилен, че да се налага санкциониращата намеса на родителски авторитет по отношение на общението им с НСП. Нова социална поезия до такава степен не е „екстремистка формация“, че наскоро един близък човек ми каза – „Василе, станал си толкова скучен, преди какви неща правеше, сега си в НСП и изобщо не вилнееш, и грам, както преди.“ Не бива Нова социална поезия да се бърка, например, с кръга „Рамбо 13“, към който доскоро принадлежах. Последният наистина бе най-екстремното нещо, което се е случвало досега в родната литературна среда, без да коментирам това добро ли е или лошо. „Рамбо 13“ бе радикална литературна пънк група, която влизаше от скандал в скандал. И то сериозни, с голям публичен и литературен отзвук, не от сегашните – виртуалните и пластмасовите.

Нова социална поезия няма нищо общо с подобна „аура“. Ние градим.  Смятам, че интересът, особено на по-младите автори, към НСП е толкова голям и защото просто у нас в момента няма нормално функциониращи литературни медии. Такива, които да могат бързо и лесно да публикуват техните текстове, да им помогнат да се чувстват част от общност, да комуникират активно с автори като себе си и това да ги поощрява да пишат и се развиват. Смятам, че по оперативност на публикациите си и по бързината на своите жестове, и на обратната връзка със своите автори и читатели понастоящем списание „Нова социална поезия“ няма аналог у нас. Търсят ни дори не защото в кой знае каква изобилна степен възприемат и следват „радикализма на идеите ни“, особено в неговия по-пълен обем, а защото наистина в момента у нас няма дори нормално функциониращи съвсем обикновени литературни медии. В подобна обстановка ние сме принудени съвсем отвъд опитите си за апокалиптично говорене и перманентно антисистемно действие да играем и ролята на „Родна реч“, например. Когато номинират за народен будител Августин Господинов е логично, че упадъкът в литературното поле у нас е просто чудовищен, включително и по отношение на това, че почти никой не се интересува от по-младите и независими автори, освен, разбира се, когато това му е изгодно, за целите на собствения си пиар.

К. А.: Има ли злодеи и злосторници в писателската ни диаспора днес, или това е блик в обектива, поради погрешно застанал оператор, фотограф?

ВЛ. С.: Е, злодеите и злосторниците сме ние, независимо от перспективата, онтологически. Който иска да е добър на наш гръб по света и у нас винаги е добре дошъл. Ние сме правилният обект.

В. ПР.: Строго разделям личните от литературните отношения, никого не съдя или обиждам в лично качество, напротив – винаги се стремя да се поставя на мястото на всеки, да го разбера и оправдая, каквото и да е направил. „Злодеи“ и „злосторници“ в подобен личен план за мен не би могло да има. Това обаче съвсем не означава, че щом аз нямам врагове, не съм враг на мнозина и това е по простата причина, че никога не съм си мълчал, а винаги съм казвал директно и открито, това което мисля, това което не харесвам и т.н. Но за мен подобно нещо е строго в полето на сблъсъка на модели за правенето на нещата, на разбирания, на идеи. В такъв смисъл възприемам и дискурса за „враговете“ в манифеста на Нова социална поезия и в никакъв по-различен или друг.

Скандалното е друго, че много хора се опитаха да демонизират НСП просто защото не сме съгласни с тях, защото сме различни. В „Литературен вестник“ от първа страница ни приписаха „Орфеев комплекс“, Петя Хайнрих ни обяви за крайно леви и крайно десни популисти едновременно и какви ли още не глупости ни се наложи да изслушаме за себе си. Така че по-скоро злодеите и злосторниците в писателската ни диаспора днес сме самите ние. И като знам, за каква помия става дума и как трябва да се държиш, за да си успешен и вървежен в рамките на същата –  в подобна роля се чувствам повече от добре.

К. А.: Засега връзката Сабоурин-Прасков е добре проследима и е в полза на НСП, а това намира пряко отношение в живота й. Как така още не сте се изпокарали?

ВЛ. С.: Въпрос на време е, казват добрите и добродетелните с добър вкус, подценявайки обединените сили на двамата най-зли и злосторни с лош. Всъщност ние изобщо не трябваше да съществуваме, така че времето в случая не играе роля. Направихме нещо невъзможно, което не трябваше да съществува, за всичко последващо сме реалисти.

В. ПР.: Със Сабоурин сме много различни. И това е повече от добре проследимо. Но общото между нас е повече от съществено – независими сме, не ни пука от/за системата и имаме топки да отстояваме позициите си публично. За това сме неудобни и всички чакат да се скараме, с което едва ли не да дойде и краят на Нова социална поезия. Но мисля, че сме достатъчно големи идеалисти това да не се случи. Просто сме много различни от класическия профил на хората от българската литературна среда. И затова не се вписваме в същата и активно търсим промяна.

К. А.: Не ми се ще да открояваме имена на автори на  НСП, защото там всичко все още е с такава динамика и задъханост, че е възможно да нараним някого незаслужено. Важното е, че читателят чете много хубава, идентична поезия! Но понеже става дума за творци, което ще рече за рев на лъвове, няма ли  опасност тази почти приказно добра, домашна  атмосфера в  НСП да гръмне, ако  примерно, учредите награди?

ВЛ. С.: За мен лично НСП поначало е самоубийствен атентат, всеки следващ е неизбежно продължение на учредителния. Не знам обаче дали ще бъде точно под формата на учредяване на литературни награди.

В. ПР.: Най-ценното нещо в Нова социална поезия е, че духът е различен. Всички наши членове, автори и съмишленици са първи сред равни. Има различност, многообразие, въздух и свобода. Никой на никого не целува задника, за да постига първенство или някакъв успех, оттук е и липсата на лицемерие. НСП се случва буквално пред очите на всички и много искам атмосферата на свобода и идеализъм да бъде запазена при нас на всяка цена. С това сме силни в слабостта си, с това „продължаваме напред“. Не с литературна власт, „добър вкус“ и фалшивия блясък на изнасиления лайфстайл пиар. Лично аз не виждам място за конкурси или награди в рамките на идеята за алтернативна литературна сцена у нас, каквато на практика се стреми да представлява Нова социална поезия. Понастоящем всеки от нашите членове се радва на успехите на своите колеги, възприема ги в определена степен и за свои. „Тайната“ на успеха на НСП, на това че не само не се разпадаме, но имаме толкова много нови автори и поддръжници е в това, че сме приятели. Нещо толкова просто, което е обаче така нетипично за българската литературна среда.

К. А.: Как виждате близкото бъдеще на този масов клуб, но все пак клуб?

ВЛ. С.: На премиерата на Брой 3 ще има повече четящи, заповядайте в клуб MAZE на 25 февруари, 19:00.

В. ПР.: Искаме да изградим активно действаща офлайн и онлайн общност за най-общо казано истинска, некомерсиална поезия. В духа на манифеста, в който се говори за реабилитирането, за възкресяването на фигурата на автора. Стремим се да приобщаваме все по-нови и различни хора, особено тези, които още не са опорочени от системата на литературните зависимости в България, в рамките на която не е толкова важно, кой как пише, а кой човек на кого е, кой с кого играе и т.н. Всеки поне малко запознат с реалностите на литературната среда у нас знае за какво говоря.

От друга страна, искаме да популяризираме писането на хората от гетата, от крайните градски квартали, на авторите от по-малките провинциални градове и села у нас. Защото те традиционно са пренебрегвани от лустрото на лайфстайла, от смехотворните претенции за „градска култура“ у нас, от снобизма на сухото академично писане, което им е чуждо и което те не разбират. Да работиш с подобни хора и автори е много по-социално, отколкото да цитираш под път и над път Жижек, Чомски и Алтюсер, независимо дали си от „Протестна мрежа“ или от постноменклатурната хайверена левица у нас. Искаме поезията да се популяризира сред най-онеправданите в социално отношение слоеве, сред най-слабите и беззащитни членове на обществото, да се чуе реално гласът и на „унижените и оскърбените“, а не само този на платените им от фондации и политически интереси защитници, което стои в основата на това, което наричаме български мирен преход. Така че за мен НСП не е бил никога и не може да бъде клуб, предпочитам да говоря за жива, отворена общност, която активно продуцира и публикува текстове, и се опитва да комуникира с все повече и по-различни хора.

К. А.: Защо пишете стихове?

ВЛ. С.: Защото е невъзможно занимание за вярващия с лош вкус.

В. ПР.: Въпросът „защо“ при мен отдавна не стои. Просто с това се занимавам – да пиша и публикувам от 13-14-годишен. Аз може би съм сред малкото български автори, които не вярват в особената мисия на писането, на поезията. За мен, дали ще си поет или, да кажем, стругар е все едно. Не поставям литературата на по-високо стъпало от живота. Тъкмо обратното. За мен неща като религията, любовта, човекът са над всичко! И в този ред на мисли са ми противни всякакви поетични пози за мястото на поета в света, за особената му свръхнадареност или свръхчувствителност, за това, че е нещо повече от останалите хора. Напротив – честно казано в живота си „по-големи боклуци“ от поетите не съм виждал. И това идва тъкмо от чувството им, че са нещо повече от другите, че талантът им да работят с езика е, да кажем, с нещо повече от този на фокусниците в цирка. Това ме отвращава. В подобни моменти се срамувам, че съм поет. И все повече се отдалечавам от поезията. (фб)

21 февруари 2017

 Владимир Сабоурин и Сирма Данова (в средата) на Първото четене на НСП (Нова социална поезия), ноември 2016, фотограф Илиян Шехада

image

 

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 836 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.05.2017 19:41

image

 

Владимир Сабоурин

ВТОРА СРЕЩА ВЪВ ФБ-ХОТЕЛА

 

НА МАРК ЗУКЪРБЪРГ


НА КЕВА АПОСТОЛОВА С ВЛАДИМИР САБОУРИН



(фейсбук интервю/facebook interview на тема НСП )  
                           
(първата среща е постната във FB на 22. 09.2016)

 

К.А.:. Друга година сме и въпросите ще бъдат по-други от миналогодишните, още повече, че темата има вече история. Изчерпа ли се първият манифест, свърши ли той докрай своята работа, осъществи ли разпознаването от другото, та си написал втори?

В.С. - 3-годишната ни дъщеричка вече казва „Искам друг(а, о)“… мама, татко, гисвитка (бисквитка). И аз искам друга година. Да, Нова социална поезия вече има история, макар да не е навършила още половин година. Първият манифест ще се изчерпи, когато закрием купона, далече сме от това. Втори манифест има, защото НСП е авангардистко движение, което се развива чрез пряко манифестно позициониране в литературното поле. Убеден съм, че ще има и следващи манифести, но учредяващият е един и ще остане такъв – неизчерпан до обявяване на затварянето на кепенците на движението.

2. Всеки член ли на НСП може да пише манифест ? Ако такава либералност е сполетяла литературата ни, кой манифест ще бъде „кучето-водач” или ще се премине на „сибирски впряг”?

- Аз съм всеки член на НСП, ако перифразирам един Голям поет, и като всеки член написах втори манифест. Ние сме и ние пишем манифести. Решихме да не подлагаме „Манифест на лошия вкус“ на подписване, защото смятаме, че процедурата на подписване има учредяващ характер. Кучето-водач ми навява асоциации за воден незрящ, „сибирски впряг“ е супер, хлебниковско е.

3. По едно време из живота на НСП във фб запомних секунден пост, в който иронично се предлагаше Нова социална поезия да се казва Нова асоциална поезия. Тогава абревиатура би била НАП – като онази на държавния НАП! Споменавам това, защото още не мога да съм сигурна, че думата „социална”, в чиято специфика има много предразсъдъци, се чувства добре . Всъщност, трябва ли на тази дума изобщо да й е добре в поезията на НСП?

- Секунден и велик пост с автор Васил Прасков. За разлика от теб не възприех поста му като ироничен, концептуален е. Мисля, че аз се избъзиках с НАП, с ясното съзнание, че работата е сериозна. Изходната идея на Нова социална поезия е тъкмо да се изземе банализираната, приватизирана, открадната дума „социална“ и да се възкреси – това, което прави всеки авангард с думите. Докато зад думата „социална“ има етическо устояване, възкресението ще продължава. Но всеки етически акт е в основата си асоциален – между аз и Бог, в крайна сметка. На думата „социален“ ще й е добре в НСП, докато зад нея има, стои асоциална етическа субстанция, гарантираща продължаващото възкресение.

4. Напоследък се натрапва невнимателното отношение към публиката/публиките, чиято функция е важна, защото човек не сяда често да чете поезия случайно. Пренебрегва се вдъхновяващата й роля, нейния принос за нови творчески реакции на пишещите. Намирам това за проблем в комуникативна посока. Съсипана от социални тежести и политически разочарования, публиката търси комуникация, а не остроумни опозиции, репликирания, нервни, високомерни постове. Коментар?

- Искаш да кажеш, че усещащ такова отношение към публиката от наша страна? Би било наш провал, ако е така, защото знаеш, че възникнахме тъкмо като комуникативно случване във ФБ. Въпросът е какво е внимание към публиката: чесането зад ушите, практикувано от Големия поет? Лично за мен публиката е вдъхновението на поемането на риска да не й се харесаш. Съпротивлявам се да приема, че публиката ни е съсипана – винаги си я представям като яка пичка, която постоянно бива убеждавана, че трябва да са мили с нея, защото тя има проблеми. Това в основата си е неуважение към нея, тарикатско неуважение. Нашата публика е яка, възбуждаща пичка.

5. НСП не купува, не продава, не плаща наем, консумативи, производство, тиражи, разпространение, заплати, хонорари, защото е в щедрото царство на Марк. Това е невиждан (до скоро фантастичен) начин да се разработват и защитават нови идеи за духовна власт. Капиталът на самия списък на авторите, подкрепили НСП, в който четем топ имена на съвременната ни литературна култура, постванията и шерванията на преводни поезии, различни модели на поведения като четенията и публикациите на поетите, са вече ваша запазена марка. Как мислиш, активността ( която в началото беше естествена, защото трябваше да се вкарат „девет месеца” в месец-два), сега не се ли нуждае от разтоварване, от времево регулиране, от някаква подреденост със заредени форми, които да бъдат обратно на спонтанността и да предизвикват нови очаквания?

- Страхотна дефиниция на Нова социална поезия! Така се родихме, ще държим на това родилно петно, което е нашата гаранция за свобода във всеки момент да извършваме атентати срещу статуквото. Опитваме се да регулираме тази свобода в ритъма на списанието ни – месечно, но пълнещо се обикновено всеки ден, представяно в края на месеца с четене на авторите в броя. На 27 януари е представянето на Брой 2. Ритмизиращо регулиране без нормализация. Заповядай!

6. Благодаря ти, чакам само адрес и час.
С какво е привлекателен т. нар. лош литературен вкус, та се изучава и научно? При четенето от значение е читателската личност и нейният съзнателен избор. Аристофан, Бокачо, Алън Гинзбърг, Керуак трудно биха били българи, но успокояващото е, че първите двама ги има много в нашите народни песни.


- За мен лично лошият вкус е привлекателен с това, че аз го въплъщавам, от Sex Shop. Скоро ще направя четвърт век в писането на поезия и не съм открил по-освобождаващо нещо от лошия вкус. Винаги се шокирам, че има хора, които споделят лошия ми вкус, усещането е страхотно. Макар че е трудно Сабоурин да е български поет, или поне поет, пишещ на български, не е невъзможно изглежда.

7. Дали пък поетът не трябва да се занимава с описание на билки и тяхното прилагане, за да се хареса на всички? Но той всъщност това и прави – ето чета Ани Илков, Златомир Златанов, Кирил Василев, Владимир Сабоурин, Васил Прасков, Владимир Левчев, Белослава Димитрова, Марианна Георгиева, Ивайло Мерджанов, писателя Милен Русков и още от „списъка”, и още...

- Правили са го големи поети, сещам се за Теокрит, който съвсем не е толкова сладникаво идиличен, колкото го изкарват наследилите жанра му. В началото винаги е суровото описание на билки, после идват тъжните хербаризатори, те се харесват на всички. Истинските билкари са сурови, некомерсиални, не ти тикат билките си под носа, чакат те да спреш пред тях, да ги заговориш ти.

8. След кроткия ритъм в последните три десетилетия на литературни стандарти, верни на себе си, НСП буквално избухна. Закономерност или случайност? На какво е наследник това избухване?

- Анархистична закономерност. Бунтът е неизбежен. Наши майки са българските анархисти от Миларов до Вирхов.

9. Има ли още празни места в НСП?

- В анархистичния бунт всички места са празни, защото очакват индивидуални самозапалвания.

10. Има ли рискове идеята НСП да бъде пометена от властващи техники?

- За да бъдеш усвоен от властваща техника се изисква да се продадеш, изрично заявявайки волята си да бъдеш купен от предлагащия най-добра цена. Най-добрата цена в България се предлага от мафията и нейната държава. Но Нова социална поезия е религиозно-анархистично движение, чиято единствена опция при покупко-продажба е да престане да съществува.

11. Понеже идеята НСП е все още с непознаваем характер, но със заявен подвижен хоризонт и антипозиция към финансова „колонизация” на парично бедни култури, има ли тя и друго лице, какво да очакваме, какви „операции”?

- Нашата операция от самото начало е разбутване на лайната. Продължаваме напред с операция разбутване на лайната.

12. Освен поет, ти си и университетски преподавател. Как виждаш бъдещето на българската литературна система?

- Бъдещето на българската литературна система е функция от подготовката на номинацията за Нобелова награда на Големия поет.

13. И два лични въпроса. Как се пишат и издават две силни поетични книги ( „Работникът и смъртта” и "Розата на Рая") в една и съща календарна година? Какво стои зад тази реалност? Има ли „включване” в нещо мистично?

- Личен поименен отговор: Сирма Данова, Йона Сабоурин, Хесус Сабоурин, Нова социална поезия.

14. Защо в името Сабоурин има буквата „о”, щом тя не се произнася?

- Непроизносимото име, следа от непроизносимото име. 


8 януари 2017 


Владимир Сабоурин сред млади поети и слушатели на Първото четене на НСП (Нова социална поезия), ноември 2016. Снимки - К. Апостолова

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 951 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.05.2017 19:04
image
 
Владимир Сабоурин



ПЪРВА СРЕЩА ВЪВ ФБ-ХОТЕЛА
НА МАРК ЗУКЪРБЪРГ

НА КЕВА АПОСТОЛОВА С ВЛАДИМИР САБОУРИН

 

  

 (фейсбук интервю/facebook interview на тема „Българско литературно лято’2016")

К. А.: Умора от литсемейството ли е Лято’2016?

В.С. - Да, развод ми дай.

2. Защо между шумно подаваните от теб документи за развод долавях едно твое „ спрете ме!” ? Но те не те спряха. Оставиха те да правиш каквото си щеш. Защото си тяхно дете ли?

- Добре си доловила, че имах много за губене. „Те” въртяха обаче телефони, пишеха анонимни писма и разказваха басни. Оказа се, че меко казано не стават. Иначе съм дете на Иван Методиев, светла му памет. Той занесе мои стихове в някогашния „Литературен вестник”.

3. Фейсбук-народът запомни името ти, но пострада книгата ти „Работникът и смъртта” (поетичното бг-чудо на 21 век, възхвалявано от такива капацитети като Ани Илков и Кирил Василев). Греша ли като си мисля, че ти си черната котка, която мина път на тази забележителна книга и тя остана извън класациите? Наградите нямат значение, но разберем ли, че даден филм има Оскар, тичаме да го гледаме.

- Нямаше бартер ФБ-народ /„Работникът”. Книгата е за справедливостта, която без свобода е невъзможна. Условието за свобода тук обаче е отказ от БГ класациите.

4. „Аз на теб – ти на мен” в културен превод не означава ли „Светът се крепи на лични връзки и взаимоотношения”?

- БГ литературният мир се крепи като свински черва, както и политическия.

5. Общо взето всички войни от зората на човечеството до ден днешен са започвали заради жена. И в тази, която Европа води в момента, общото положение на философската й доктрина се върти около това дали жената да се къпе в морето по бански или с арабска рокля. Твоята война също започна заради жена. Много ранени мъже около Силвия Чолева, която вероятно нито е очаквала такава едностранна, пуническа баталия, нито й се ще да събира трупове. А ти като че ли си най-нараненият. Някои твои рани загноясват. Да не умреш?

- Винаги съм бил архилоховски* войн. За мен се почна с обидата, нанесена на Ани Илков от Йордан Ефтимов. После академичната глутница нападна Силвия. Същевременно защитавам принципи, не лица и ми е все тая дали защитените лица искат или не да бъдат защитени от мен. Раните, които съм понесъл в академията, не можеш дори да си ги представиш. Това беше добра подготовка за раните в литературата. Литературната глутница НЕ е по-страшна от академичната.

6. Искаш ли смъртта на Георги Господинов? Питам, защото ти прибра оръжието за масово поразяване и се фиксира в Господинов, стигна до болезнено самонавиване срещу него, до впиване в името му така, че едва ли не само смъртта би могла да те смили/смири.

- Тезата, че Г. Господинов е „жертва” е стара колкото мирния преход. Тя се използва от посткомунистическите елити всеки път, когато икономическите им интереси биват застрашени. Нищо болезнено не виждам в посочването на язвите на БГ литературното поле. И то не от лятото на 2016-та. Вж. текста ми „За интервюто на Георги Господинов в сп. „Егоист” 12/99”. Още тогава усетих какво ни очаква. Сега, 17 години по-късно, виждаме феномена напълно завършен: корпоративна приватизация на литературен обществен ресурс. Г. Господинов е Делян Пеевски на БГ литературата.

7. Не, не, не! Искам да махнеш това изречение за Жоро и Пеевски. Просто не е така. Няма как да е така. Не може да е така. На Жоро просто малко повече му върви. Нека поне един съвременен български писател да е малко щастлив от писането си. При това той е талантлив! Моля те – махни го!

- Анализът ми на феномена Господинов още от самото начало се фокусира върху ПР-медийната конструкция. После дойде включването на БГ държавата в конструкцията. Не е късмет, а политически проект. Надявам се той сам да се оттегли от този проект. Въпросът отдавна не е естетически, политикономически е.

8. В България пиар-частта в литературната система е такава: нямаме литературни агенти, които да предлагат и да се борят за определени заглавия и имена; самият писател си е пиар, а това е най-гадничката част, след като си бил бог, докато си писал! Ако един талантлив и добре изглеждащ български писател, с лично обаяние, не отказва вниманието на журналистки, журналисти, преводачки, преводачи, издателки, издатели, членове на журита, на селекции..., а се ползва от това, трябва ли да го мразим и заклеймяваме?

- Симпатягата, който описваш, може да е съществувал в началото на 10-те. Сега имаме пред себе си олигарх, за когото работи държавата, т.е. данъкоплатеца.

9. Победител ли е онзи, който забива хартиеното си знаме в поле, осеяно с трупове на литератори, които дори държавата им не ги ще, камо ли Европа или пък света?

- Аз винаги съм с победените.

10. Всъщност държавите слагат оръжия в ръцете на хората, различни оръжия - на различни хора. Българският случай Лято’2016 различен ли е?

- БГ държавата даде всички оръжия на литературното поле на Г. Господинов. Свободата изисква всеки достоен мъж и достойна жена да разполага с оръжие, за да гарантира фундаменталните си свободи.

11. Засега до теб виждам твърдо застанал само поетът Васил Прасков. Подсещам, че в началото на века той бе мозъкът на екстремния камерен литературен кръг „Рамбо 13” с възвание „Нашата цел е да избием всички индивиди, които не проявяват мислене, пасивност (без да са педерасти), не вярват в края на изкуството, изобщо не вярват в нищо и следователно подлежат на рециклиране” , с начална крачка „Не ние сме създали света, в който са ни наврели” и с голямата цел да отворят „дупка към нов свят”. Засега проявявате демократизъм и либералност – приемате в НСП всеки, който пожелае. Искате да печелите от оборота – тоест, важна ви е бройката. Като насъберете достатъчно количество, тогава ли ще се чистите от неподходящите?

- Без Васил нямаше да го има Манифеста. Той ми е голямо вдъхновение в концептуален план. В личен план яко сме се карали. Всъщност сега тече процес, обратен на визирания от теб – на оттегляне на подписи под натиск на Корпорацията.

12. Смяташ, че т нар. от теб Корпорация би си губила времето с такава детинщина – да обработва хора да ви напуснат?

- Случаят Величкова (т.е. Д. Енев + Г. Господинов) е само началото.

13. Ще учредите ли награди? Само за хората на НСП ли ще бъдат или за цялото коренно поетично население?

- Какви награди, нема кинти. А наградите без парично изражение са чиста проба търговия с влияние – вж. „Перото”.

14. Ако земната ос малко кривне няма да имаме интернет. Твоята идея и разработка са тясно свързани с Facebook. Мислите ли вие там за пари, за канцелария, за издателство, за тия битови неща, без които духовното страда и често загива?

- Засега сме изцяло ФБ базирани и разчитаме на тази свобода. Духовното само може да спечели от риска на свободата.

15. Както е вървяло и още си върви, ние никога няма да имаме български литературен нобел. Дано някой хирург от „Пирогов” успее да зашие отрязана глава върху тяло, та поне за медицина да вземем. Коментарът ти?

- Не съм член на инициативния комитет по генно инжениране на БГ Нобел. Нема потенциал, нема Нобел. Какъв е точно проблемът?

16. Аз те обичам, но не те харесвам. Какво да правя?

- Това е предпоставката за всяка силна връзка.

17. Хахаха, влюбена съм в мозъка ти! – искаш ли така да завърши fb- интервюто ни?

– ДА! чудесен финал. В. С. Краят на мирния преход в литературата изскача във всеоръжие от мозъка ми. Не знам дали е красиво, но вече нищо няма да е като преди лятото на 2016-та.

*архилоховски - агресивен тон, придружен с известен дидактичен елемент.

22 септември 2016 г.


Владимир Сабоурин, Първо четене на НСП (Нова социална поезия), ноември 2016, снимки - К. Апостолова
image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 647 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.05.2017 16:12
  image

ПОДАРЕНИ ДИСКОВЕ

Кева Апостолова

*

До горе иска да е с теб,

заради многото думи

в едната.

*

Кон на корида,

намушкан от бик е

смехът преди сбогом.

*

Сега ми сипи догоре

една дума от нашите

и се дръж по-щастливо,

не гледай от мен, каза тя,

най-важното е,

че и на Марс има лед за чаши,

а не че нотите

се разбягват от сигнала ни.

Този час се залежава в мен,

продължи тя,

и ме разболява за теб.

Подлакътнико на фотьойл,

смаляваш ме до кралица

с отсечена глава,

завърши тя.

Традиционната часа с вода се разля.

*

Видя  дясната си ръка

и се опита да я изтръгне.

Аз също.

Изключи машината на лицето си

и опустя.

Аз също.

Разруши правия път

в косите си.

Аз също.

Подгони с камък

сърцето си.

Аз също.

Поиска от майка си и баща си

отново да се родят и оженят.

Аз също.

Захвърли  запалка

след един Нерон.

Аз също.

Не тичаше,

а течеше към него.

Аз също.

Не лягаше,

а раждаше от него.

Аз също.

Така дойде краят на блуса

и си отиде по елпощата.

Аз също.

 

(P. S. Гумирана планина. Покай се, птицо)

 

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.

 selfieimage

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове: 1
image  

ПРЕВЪРТАНИЯ НА ВЯТЪРА

Кева Апостолова

*

С вмирисана на жена ръка

той застана до прозореца,

представи си гроба като стаичка,

взе свитък от пейзажа,

подбра нещо от себе си,

другото

скълца с цигара в пепелника и

потегли.

Прав е  

смъртта е стерилизация.

*

Беше внезапна жена

по изтормозени пътища.

Почувства нужда

да бъде разстреляна

и се изправи.

Поканиха я да тръгне.

Веднага се съгласи.

Вдигна рибка от тинята,

и опразни тялото си от енергии.

Един случаен котарак

на покрива се разрева.

Не, не  беше точно така.

Тя беше рокля, той риза без копче.

Тъкмо се целуваха

и измисляха нов човек,

когато внезапно

тя слезе от живота

и се качи на смъртта.

Обичаше да пътува.

Преди това каза:

„Като малък етаж полово зрял,

изчистен от майки и дядовци,

безследно изчезнали,

с тъканта на душата си пея,

предполагам щастливо.

Къде си ми оставил дрехите.”

Продължи:

„Вчера те питах, сега пак те питам:

ти ли научи мебелите

да ме блъскат и гонят.”

И приключи:

„С тия ли превъртания на вятъра

хвърли  птиците ми за пране.

Природата беше с цвета на нейния панталон, който тя все още наричаше  рокля, служебните шофьори на вятъра натискаха клаксони, лисичето спря и замря като локва, цъфтежът на пчелните песни приключи, само луната, превита от болки на две, й свива цигара, макар да  не пуши.

  (P. S. месец май,  ХХI век)

 

 

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.


image

Категория: Изкуство
Прочетен: 2479 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 12.05.2017 22:22
image
 НАРИСУВАЙ  Й  ОВЕН – 2

Кева Апостолова

*

Извинявайте,

бихте ли я запознали

с някой хубав, добър, богат, висок,

интелигентен, с чувство за хумор

и духовно извисен млад бог,

който да я обича по начин,

по който тя иска.

Извинявайте,

бихте ли могли тогава да я запознаете

с някой грозен, нервен, беден, нисък, тъп,

без чувство за хумор

болнав българин или луд американец,

може и да е никакъв,

който да я обича по начин,

по който тя не иска.

Извинявайте,

а може ли сега поне сто години

да поспи на парфюмирания ви ревер,

утре цялата ви риза на ръце ще изпере.

О, извинявайте.

*

От летището на ръката й излетя и полетя

чашата с лъжичката.

Към прозореца без пердета летя ли летя

чашата с лъжичката.

Като боинг, разпаднат на две части

от филм на дискавъри  кацна

чашата с лъжичката.

На тротоара, измит от дъжда, паднал от

чашата с лъжичката.

Колко плака, и страда, и писа за

чашата с лъжичката.

Пропиля сто богатства

и бедността пропиля си от мъка по

чашата с лъжичката.

Сяра от гроб на робот е животът без

чашата с лъжичката.

Цвете с бял дроб и ребро бе 

чашата с лъжичката.

*

Извършва себе си.

Месеците са прочутите мъже,

от които й се ражда.

Очите и ръцете й,

от тебе обучавани,

са вече образовани и с друг

ще могат да говорят.

Приятелят ти с шала тъмен

има куче бяло.

То как се казва.

 

 (P. S. Слънцето се съгласи да изгори довечера.)

 

   

 

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.

 

   

натюрморт. к.а.image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 493 Коментари: 0 Гласове: 2
imageimage


 НАРИСУВАЙ  Й ОВЕН – 1

Кева Апостолова

 

Край нямат сцените извън кадър във филмите за нея на фон Триер и Тарковски. И нямат край картините с телата й, избягали от рамките в световните музеи.

 

Как люшкаше се

червеното петно отзад

на шарената й поличка

и колко хубаво изрязана бе

кожата арийска

очите й бадемово да гледат

овните как залязват и заспиват

край шията й с шал окървавена

и колко с нищо се обливат

всичките неща от а до я

в поличката й притаени.

Нарисувай й овен, бял като овца,

а преди това пчела.

(Извинете, господине, може ли да ви разходи кучето?

Едно кръгче в софийската градинка „Свети Седмочисленици”.)

Откупено  от ангел

на тебе препродадено

змийчето в слънчевия сплит

кой днес ще купи, колко дава.

На кълбо сама се свива

нощничката й скъсена

и снопче слюнка от луната

мокри я, и мачка, глади,

както гол мъж глади

двучасовите си съпруги.

(Ръкавицата, с която й  подавате верижката на кучето си, е много хубава, господине.)

Толкова без теб й се умира,

че може би дори го е направила.

Какво пък – и умряло се живее.

Ето тя диша, работи, вечеря,

сто мравки на джогинга стъпка,

в сто мъжки ревера загледа се,

шал мъжки дори й хареса,

но теб, теб, теб, теб - yeah!- обича.

(Благодари ви за кучето, господине, охлюв на цигулка е луната,

лека нощ и от мен!)

 

 

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.

imageimage

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 578 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.05.2017 14:39
  image

УСЛОЖНЕНИЯ В ТЯЛОТО

Кева Апостолова

*

Ляга си с чернокожи дискове,

сънува розови фюрери,

с чаша мляко в ръка

и нетактични траурни чорапи

се подготвя за бягство.

*

Възможно е да бъде щастлива с

още не го разпознава из

самосъздаващата се влюбеност.

Когато го познае

ще смени ръцете си

с другите.

*

Уврежданията на  ръцете

от допира с ръцете ти,

усложненията в тялото

след фонетично грубото „обичам те”.

*

Обсадата на нощта,

еротизиране на мебелите,

забрана на тесто,

режим на ти-ви-гледане,

недостиг на приятели,

прекаляване с тишина,

защо трябва да е щастлива

като и така й е добре.

*

С чернокожи чорапи

ще пресича пътища,

ще нахлува между ръце,

ще лъже, краде и убива

дивеча в зодиите.

Впрочем,

както и ти.

*

Спря да дращи боята

по ноктите си,

свря се в бунгалото

на тениската си:

ранено животно

с три имена,

законно умиращо.

*

Светът лъщи като автомобил

току що излязъл от завода.

Зад колелата,

до колелата,

пред колелата.

Душът ще я измие от дъжда,

хвърлил я по тъмно на стъпалата.

 

(P. S. Причинѝ си нощ, в печка изгори писмата.)

 

 

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.

 selfieimage

 

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 797 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 22.06.2017 14:05
  image

АДАМОВА ЯБЪЛКА

Кева Апостолова

*

Гледа

адамовата му ябълка.

Плъзгащите врати

на сакото и ризата му

се разтвориха едновременно.

Той отля от своето кафе

в нейната чаша.

Тя влезе в сюжета

и се усмихна като в края на война.

Ужасът в любовните приказки на Андерсен

ги чакаше с драсната клечка кибрит.

*

Вътрешният джоб

на сакото му пулсира,

реверът му се изправя,

часовникът пука

пръст след пръст

и намества стрелките по фън шуй,

по гринуич, по фън шуй, по гринуич.

Ужасът в любовните приказки на Братя Грим

ги чакаше с хурка и вретено.

*

Играе с шала ти,

с ревера на сакото ти,

с яката на ризата ти,

с адамовата ти ябълка,

защото ръцете й,

заразени от твоите,

не могат да свършат.

Ужасът в любовните приказки на Шарл Перо

ги чакаше с пълна кошница.

*

Той беше хубав за снимане,

за ходене по парти,

но без есемеси в очите.

Грозна като в селфи,

тя  напусна фотоапарата им,

всмукал километри паяжини,

заедно с паяците.

Ужасът в избраните български

народни приказки

ги чакаше отдавна.

*

Тя изряза  парче от нощта

и го хвърли след него.

Той го сгъна на четири и го пусна

във вътрешния  джоб на кошчето.

Така загина световната класика

за сгъваемото море между телата им.

 

(P. S. А защо ти е толкова голяма любовта?)

 

 

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.

image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 532 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

Архив
Календар
«  Май, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031