НЕПЪЛНОЛЕТНО СЕ ОТТЕГЛЯМ В МАНАСТИР

ЛЕКЦИЯТА ПО ШЕКСПИР СВЪРШИ

НЕПРОДЪЛЖАВАМЕ

Из „Писмо до загасения костюм”  от К. Апостолова, LiterNet ’2016

Нека първо сложа
покривката на масата:
татко ми е клал прасета
агнета кокошки и
с три пръста ги е слагал
внимателно в устата ми а
ти луд ли си бе

*

Бавно ще се колим тази нощ с тебе къщо

Куче далматинец небето е
Размразено пиле луната е
Издържам месечно себе си е
Не е успех разпаднато е
Военни преврати в тялото е
Едва задържам себе си е
Била съм и по-умряла е

*

Малкият бюджет 
на житейската пустиня
прошумя и отлетя
Да си направим малко самоубийство
днес превъзхождаме света

Из поетичния цикъл „ Като отворя вратата” от К. Апостолова, LiterNet ’2016

ИСКАМ С ТЕБ

ДА ИМАМ ПОСЛЕДИЦИ

ЗАКЪСНЕЙ В ЗВЯРА СИ

Из „Като отворя вратата” от К. Апостолова, публикация в LiterNet, септември 2016

НО АЗ ЗНАМ ЧЕ

ЕДИНСТВЕНО СТЪКЛОТО НЕ ГНИЕ

МОНОГАМНО И ВЪВ ФАНТАЗИИТЕ СИ

Кева Апостолова

Ако входът е изход като вагината

защо всяка раса се страхува от другата

Когато човек и куче скочат от  балкон

чия е  струйката кръв от носа ми

Защо мъртвите са съгласни със смъртта

не я отричат не я убиват

Знаят ли боговете от втория ред

имената на боговете от първия ред

Кого в тялото ми си довел

защо не иска да си тръгне

Бях умна като всяка течност

защо хриптят над мен цветя

Кева Апостолова

ПРЕДИ ТЕКТОНСКИТЕ ПЛОЧИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ПО ДОМОВЕТЕ СИ.

ДОЛЕПИ РЪЦЕ И КОЛЕНЕ ДО ЖЕНАТА ЛЮБОВНИКО

ТЯ САМА ЩЕ СЕ НАМЕСТИ ПОД ТЕБ САМО ТИ СИ Й ОСТАНАЛ.

ДОКОСНИ Я КЪДЕТО ТРЯБВА ДА НЕ Я БОЛИ ОТ ПРОНИКВАНЕТО

ЗА ТЕБ ТЯ ВИНАГИ СТАВА ДЕВСТВЕНА.

ДА НЕ Я БОЛИ ОТ ПРОТРИВАНЕ

ТЕБ ТЯ ВИНАГИ ТЪРПЕЛИВО ИЗЧАКВА ДА СТАНЕШ ЩАСТЛИВ.

ПРАЗНИК Е.

ПОСЛЕДЕН ПРАЗНИК Е.

ВСЕ ОЩЕ СМЕХЪТ НА ДЕТЕТО Е ОТ СРЕДЕН РОД.

ВСЕ ОЩЕ ЖЕНАТА ПОСТИГА РАВНОВЕСИЕ ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ ТИ.

ВСЕ ОЩЕ ТИ ПРОСЛЕДЯВАШ НАКЛОНА  НА ПОГЛЕДА Й.

ВСЕ ОЩЕ С КЛЮНОВЕТЕ НА РЪЦЕТЕ СИ ОПАЗВАТЕ ДОМА СИ НО

ГРАВИТАЦИЯТА НА НЕБЕТО

Е ПО-СИЛНА ОТ

ГРАВИТАЦИЯТА НА ЗЕМЯТА 

Кева Апостолова