…

с догоре закопчана черупка, от която тече
коса и шал,

тя му каза: под устойчивата мода на луната,

 из памуковите ниви на вятъра, аз те моля:

 ела да ми убиеш няколко лалета

и да ги положим заедно на прекрасния ни гроб.

…

майлс дейвис й шепне:

хубава си с панталон и токчета.

ако китовете имаха крака

щяха да запалят колата и да те настигнат.

ела с мен в градската гетсиманска градина.

аз съм пропаднал мъж.

 ти си красива жена.

 ние сме един за друг.

вампирчетата на небето светнаха.

Из книгата „Хоризонтални стихотворения”

…

тя е жена от късната човешка династия.

жена видяна отдолу.

дълго намества костите на косите си.

знае че сама ще отметне кувертюрата на небето.

сама ще легне в отвъдното легло.

нападна я усмивка както само мравките нападат.

Из книгата „Хоризонтални стихотворения”