притисни се до пукот в света. стани жена на мъжа. с тези думи те поздравявам и ти казвам: разкопчавай пръстите му с които закопчава колана си. той ще спасява вкуса на женския ти панталон. той ще огъва вълните под зреещия ти корем и ще пътува в него до пристигането. той ще връща падащите ти от корен коси. той ще проправя път на пълзящите цветя под очите ти и ще ги засажда по пилоните на времето. защото едно са чумата на младостта и пъкъла на остаряването.

...

ще повдигне лице ела да я снимаш. нека свирят клаксоните на сватбарските колони по улица раковска. тя малко встрани ще подпира стена и от конденза на стената ще кашля. ще опъва роклята надолу. ще отпива от бутилка минерална вода. ще се задавя. ще тегли въздух от дланите си както теглеше радост от тялото ти. ще издишва като дракон прочетеното и написаното. ще се освобождава. ела да я снимаш. снимката се създава от попадането на светлина върху светлочувствителна повърхност. човек има такава повърхност а тя дори е жена. стои подпряна на стената и се чуди какво прави цяла планета под краката ѝ.

Из книгата „Хоризонтални стихотворения” от Кева Апостолова, изд.”Проф. Петко Венедиков”, София, 2020

***

кометите  сновяха из небето, преобръщаха го и търсеха  местата си, а аз долу разхвърлях телцата на най-нежните думи, защото се срамувах от тях и потъвах в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света.

злото минаваше през проходимото ми сърце, опитваше се да подпали ръцете ми, а аз бързо ги потапях в леденото стъкло на егоизма, за да не ги отрежа с ножа, стиснат между веждите ми.

нажежените ми боси стъпала продължават да  хрупкат охлювите като бонбони, тръгнали да пресичат пътя ми  в тревите.

неуверено умирам и потъвам в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света.

***

и паралелният свят е под краката ми.

по две успоредни е най-евтиното движение.

къде има друга такава като мен.

само при вас съм топла и успоредна.

харесайте моя безкръвен метод на живеене.

оценете старанието ми да съм още с вас.

докато ви говоря изкъпана, спретнато облечена,

самообразована, добре възпитана, отговорна,

заедно с пода ми, тавана и трите ми времена,

изсипвам на масата чантичката си, плащам ви.

крилцата на слънцето млади, съвсем без история,

ме понасят към спорната култура на небето.

по-правописно не може да бъде.

сама причаквах кръвта си на завоите.

сама пълнех сърцето си с нея.

и облизвах сладко пръстите си.

и облизвах сладко пръстите си.

сега плача с ритъма на луната.

сега плача с ритъма на луната.

докато на нея все още не живеят хора.

докато на нея все още не живеят хора.

чакам дивата котка на времето.

чакам дивата котка на времето.

непрозрачната ми кръв да надуши.

непрозрачната ми кръв да надуши.

да легне по корем до тялото ми.

да легне по корем до тялото ми.

и с мляскане да пресуши сърцето ми.

и с мляскане да пресуши сърцето ми.

Из книгата „Внимавай, преди да се родиш” от К. Апостолова, изд. „Фондация Емили”, София, 2023

*

утре като отворя вратата

Земята вече ще е дошла

и отново ще се кача

    LiterNet

Лора  Яворова е на 27 години, когато се самоубива.

Яворов е на 36 години, когато се самоубива.

Дора Конова е на 77 години, когато умира в старчески дом.

Всичко, каквото си представях, че  ще прочета в книгата  „Лора, Яворов и аз”, съставена от Петър Величков със спомени на Дора Конова – прочетох, без и миг да бъда изненадана. 

Дора Конова (Тодорка Конова Василева) e третата  жена във Втория трагичен любовен триъгълник, свързан с Яворов и Лора: Яворов-Лора-Дора.

Първият трагичен любовен триъгълник, свързан с Яворов и Лора  е: Яворов-Лора-Мина.

В положението, в което тя - Дора Конова (съпруга на Михаил Кремен) - се намества между двамата (Лора и Яворов), щеше да е срамота, ако пише за Лора само в негативен план - колко била ревнива, колко много търсела компанията й, колко досаждала и пречела на Яворов да твори…, затова отвреме-навреме си спомня и с добро за нея…

За Яворов, разбира се, той е влюбен в Дора, ето нейн доказателствен цитат: „Яворов стана и каза: "О, днес ми стига това…стига ми. Все един ден ще ме обикнете, тъй както аз искам" – и бързо, с много щастлив израз на лицето и с малко издигнати и сгънати в лакет ръце, като крила на литнала птица, излетя от стаята”...

Четейки книгата”Лора, Яворов и аз” си налагах чистосърдечно отношение към страниците, без подозрения за присъствия на литературни мистификации, въпреки, че ръкописът е попадал в племенници, разнасян е десетилетия по адреси и старчески домове…

Четейки книгата”Лора, Яворов и аз” много мислех за актрисата Лора Кремен (1936, София – 2012, Сан Рафаел, Франция ), защото…

След трагедията в нощта на 29 срещу 30 ноември 1913 година, в  наетата квартира от семейство Яворови на ул. „Раковски” № 136, много близкият приятел на Яворов и писател  Михаил Кремен се развежда със съпругата си Дора Конова, след време за жени за пианистката Богдана, с която раждат две дъщери, едната от които кръщават на яворовата Лора – Лора Кремен…

Четейки книгата „Лора, Яворов и аз” много мислех за литературата ни, защото…

Ранната смърт на Яворов лиши нас и цялата ни библиотека от стиховете и пиесите, които вероятно щеше напише. Но ранната смърт ни отне и бъдещи страници, с които Лора Каравелова-Яворова вероятно щеше да ни дари…

ОЛТАРИ

от Лора Каравелова

Без пепел – пръст. Вали навън!

А няма огън…

И този дъжд един и същ вещай

тревога.

И ставаш ти, и ставам аз,

денят догаря.

И нямаш ти, и нямам аз

за скръб олтари…

Колко модерно звучи стихотворението на Лора Каравелова!