В. Пр., Ив. Ди., П. Чу., Т. Ма. и мн. др.

са най-зле продаваната досега литература в България

са с увъртени като бинт тениски

се топлят с котки свалени от покриви

са дърводелци дялкат брегове

са кантари за тирове миячи на пясък

се сгромолясват в музики бърникат в дъжда

си палят цигари с нефтени кладенци

се влюбват в шивачки на усмирителни ризи

а когато

шивачките вдигнат полички и клекнат да пишкат

ги пазят

всичко що в техните чаши бе в море бе първо

(когато Христо Ботев ги пита - какво приказват момите за мен през две и шестнайста - те вадят с ръмжене ръце от джобове)

Из книгата „ P.S." от Кева Апостолова

притисни се до пукот в света. стани жена на мъжа. с тези думи те поздравявам и ти казвам: разкопчавай пръстите му с които закопчава колана си. той ще спасява вкуса на женския ти панталон. той ще огъва вълните под зреещия ти корем и ще пътува в него до пристигането. той ще връща падащите ти от корен коси. той ще проправя път на пълзящите цветя под очите ти и ще ги засажда по пилоните на времето. защото едно са чумата на младостта и пъкъла на остаряването.

...

ще повдигне лице ела да я снимаш. нека свирят клаксоните на сватбарските колони по улица раковска. тя малко встрани ще подпира стена и от конденза на стената ще кашля. ще опъва роклята надолу. ще отпива от бутилка минерална вода. ще се задавя. ще тегли въздух от дланите си както теглеше радост от тялото ти. ще издишва като дракон прочетеното и написаното. ще се освобождава. ела да я снимаш. снимката се създава от попадането на светлина върху светлочувствителна повърхност. човек има такава повърхност а тя дори е жена. стои подпряна на стената и се чуди какво прави цяла планета под краката ѝ.

Из книгата „Хоризонтални стихотворения” от Кева Апостолова, изд.”Проф. Петко Венедиков”, София, 2020

***

кометите  сновяха из небето, преобръщаха го и търсеха  местата си, а аз долу разхвърлях телцата на най-нежните думи, защото се срамувах от тях и потъвах в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света.

злото минаваше през проходимото ми сърце, опитваше се да подпали ръцете ми, а аз бързо ги потапях в леденото стъкло на егоизма, за да не ги отрежа с ножа, стиснат между веждите ми.

нажежените ми боси стъпала продължават да  хрупкат охлювите като бонбони, тръгнали да пресичат пътя ми  в тревите.

неуверено умирам и потъвам в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света.

***

и паралелният свят е под краката ми.

по две успоредни е най-евтиното движение.

къде има друга такава като мен.

само при вас съм топла и успоредна.

харесайте моя безкръвен метод на живеене.

оценете старанието ми да съм още с вас.

докато ви говоря изкъпана, спретнато облечена,

самообразована, добре възпитана, отговорна,

заедно с пода ми, тавана и трите ми времена,

изсипвам на масата чантичката си, плащам ви.

крилцата на слънцето млади, съвсем без история,

ме понасят към спорната култура на небето.

по-правописно не може да бъде.

сама причаквах кръвта си на завоите.

сама пълнех сърцето си с нея.

и облизвах сладко пръстите си.

и облизвах сладко пръстите си.

сега плача с ритъма на луната.

сега плача с ритъма на луната.

докато на нея все още не живеят хора.

докато на нея все още не живеят хора.

чакам дивата котка на времето.

чакам дивата котка на времето.

непрозрачната ми кръв да надуши.

непрозрачната ми кръв да надуши.

да легне по корем до тялото ми.

да легне по корем до тялото ми.

и с мляскане да пресуши сърцето ми.

и с мляскане да пресуши сърцето ми.

Из книгата „Внимавай, преди да се родиш” от К. Апостолова, изд. „Фондация Емили”, София, 2023

*

утре като отворя вратата

Земята вече ще е дошла

и отново ще се кача

    LiterNet