ИСКАМ С ТЕБ

ДА ИМАМ ПОСЛЕДИЦИ

ЗАКЪСНЕЙ В ЗВЯРА СИ

Из „Като отворя вратата” от К. Апостолова, публикация в LiterNet, септември 2016

НО АЗ ЗНАМ ЧЕ

ЕДИНСТВЕНО СТЪКЛОТО НЕ ГНИЕ

МОНОГАМНО И ВЪВ ФАНТАЗИИТЕ СИ

Кева Апостолова

Ако входът е изход като вагината

защо всяка раса се страхува от другата

Когато човек и куче скочат от  балкон

чия е  струйката кръв от носа ми

Защо мъртвите са съгласни със смъртта

не я отричат не я убиват

Знаят ли боговете от втория ред

имената на боговете от първия ред

Кого в тялото ми си довел

защо не иска да си тръгне

Бях умна като всяка течност

защо хриптят над мен цветя

Кева Апостолова

ПРЕДИ ТЕКТОНСКИТЕ ПЛОЧИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ПО ДОМОВЕТЕ СИ.

ДОЛЕПИ РЪЦЕ И КОЛЕНЕ ДО ЖЕНАТА ЛЮБОВНИКО

ТЯ САМА ЩЕ СЕ НАМЕСТИ ПОД ТЕБ САМО ТИ СИ Й ОСТАНАЛ.

ДОКОСНИ Я КЪДЕТО ТРЯБВА ДА НЕ Я БОЛИ ОТ ПРОНИКВАНЕТО

ЗА ТЕБ ТЯ ВИНАГИ СТАВА ДЕВСТВЕНА.

ДА НЕ Я БОЛИ ОТ ПРОТРИВАНЕ

ТЕБ ТЯ ВИНАГИ ТЪРПЕЛИВО ИЗЧАКВА ДА СТАНЕШ ЩАСТЛИВ.

ПРАЗНИК Е.

ПОСЛЕДЕН ПРАЗНИК Е.

ВСЕ ОЩЕ СМЕХЪТ НА ДЕТЕТО Е ОТ СРЕДЕН РОД.

ВСЕ ОЩЕ ЖЕНАТА ПОСТИГА РАВНОВЕСИЕ ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ ТИ.

ВСЕ ОЩЕ ТИ ПРОСЛЕДЯВАШ НАКЛОНА  НА ПОГЛЕДА Й.

ВСЕ ОЩЕ С КЛЮНОВЕТЕ НА РЪЦЕТЕ СИ ОПАЗВАТЕ ДОМА СИ НО

ГРАВИТАЦИЯТА НА НЕБЕТО

Е ПО-СИЛНА ОТ

ГРАВИТАЦИЯТА НА ЗЕМЯТА 

Кева Апостолова

             ДА ИЗБЯГАМЕ С АНГЕЛИТЕ
             ДА ИЗБЯГАМЕ С ТЯХНАТА
             СТРАНСТВАЩА ТРУПА
             НА ЖОНГЛЬОРИ ПЕВЦИ И УБИЙЦИ
             КАТО ЦИГАРА
             КОЯТО ВЪРВИ ОТ УСТА НА УСТА Е
             ЛУНАТА

             Кева Апостолова

НО АЗ ЗНАМ ЧЕ

СКЪСАНА ВЕРИГА Е ЗМИЯТА

ДЕМОН Е ХАРТИЯТА

Кева Апостолова

НЕПРАВИЛНО СЕ УСМИХВАМ

ЛОШО ПИША

НЕ ЯМ ЦВЕТЯ

ПИЯ МЛЯКО

РАЗЧЛЕНЯВАМ МУХИ

ЧАКАМ ТЕБ

ТИ КАЗВАШ ЧЕ ЧАКАМ ДРУГ

 ДОБРЕ

Кева Апостолова

 ...

Но аз знам че

когато спускали Земята

с архаичната й форма

внимавали

да не се разлее

Кева Апостолова

  

Познай ме

Аз бях твоето добро момче

сега съм твоето увеличено момиче

което изкърти дъсчения под и го хвърли за теб в морето

което е океан а океанът е столица  на китове

разпукани човешки яйца има в песните им

Ти се хвана за пода на океана и изплува

Докато ти плуваше над улици и прозорци

измити с менструална кръв и памук от вятър

аз плувах до теб

Видях те гол

Всички наградени филми и бестселъри за твоя корем

са верни

И за гърба ти са верни

И за раменете са верни

И за шията очите зъбите езика ребрата слабините дланите пръстите

лактите таза бедрата колената стъпалата

са верни

Всичко което твоето тяло има

а моето няма

 присвоявам

после ще се завиваме

Из „Включвания” от К. Апостолова,  сп. „Страница”, бр. 1/2017 г. , издава „Сдружение”Литературна къща”- Пловдив

  

...

Падналият бързо изстива

Надигнѝ се

Поставѝ правилно тялото си върху нейното

С платнени обувки е

Вятър вкусва косите й

Къси улички са думите й

Ако си тръгне

изпарения на устната кухина са били

дългите ти думи

размечтани прилепи са били

подиграни човешки яйца са станали

Тогава отново ще те поемат

фабриките на корените

ще те посипват с иглички ели и борове  

ще те насилват буйства на подземни богове

ще те изтриват гумите на червеите

само облаците ще разклащат храмовите си камбани

защото човек

нито сам е дошъл

нито е доведен

Из „Включвания” от К. Апостолова,  сп. „Страница”, бр. 1/2017 г. , издава „Сдружение”Литературна къща”- Пловдив

               В безогледния упадък

дъждът ме учи да валя

и Достоевски заваля, намушкан с думи

и други книги заваляха

в остър пристъп за живот

и бавна евтаназия.

Нощта е с грозни молекули

и грозен е красивият Рембо,

като секунда прокълната, грозен.

И скръбен е воалът на всяка капка дъжд.

И скръбен е воалът на всяка молекула,

защото идваш, а не пристигаш ти.

Не тръгвай след стъпките на другите жени

като след тайната на кока кола.

Не влизай в разкопаните им дрехи,

за да сглобяваш скелетите им объркани.

Джунглата свободен парк е,

дъждът на прах е и прах е огънят

с  раздялата ни прокълнат.

Като кланица съм:

с изклано сърце, дробове, език, мозък.

И влизам в сянката  на заболелия без теб покой

с преплетените корени и покриви.

Аз ще умра тази нощ,

като секунда плитководна ще умра,

но не знам това.

„Любовта е домашно животно,  раздялата – диво“,

изпя по ноти Мона Лиза и легна по очи до цвете,

грозна, по-грозна, най-грозна.

Откъс „Октомври” от поетичния цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014