Вчера бях на премиерата на книгата на едно дете, което плаче. Всъщност, на премиерата на книгата на едно меланхолично зверче, което плаче, но и посяга да удари. И удря. Не, бях на премиерата на книгата на едно момиче, което знае, че е влюбено, не иска да говори много за това, а не спира. Истината е, че бях на премиерата на книгата на една млада жена, на която често казват, че е красива, но тя не обръща внимание, защото да си красива е лесно. Бях на премиерата на книгата на една поетеса, пристигнала преди седем години официално в поезията с първата си книга, посочена веднага с пръст като ярък нов глас. Сега е открояваща се звезда в „разпуснатия” свят на днешната, откровена до ужас и святост, поезия. „Месо и птици” е непоетичното заглавие на една от най-поетичните книги, които съм чела през тази година. На премиерата Ани Илков и Кирил Василев обясниха защо е така.

Кева Апостолова