Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: egozentric
Категория: Изкуство
Прочетен: 167200
Постинги: 138
Коментари: 34
Гласове: 68
поезия проза рецензии арт
Автор: egozentric Категория: Изкуство
Прочетен: 167200 Постинги: 138 Коментари: 34
Постинги в блога от Юли, 2017 г.
  

image 

 

               В безогледния упадък

дъждът ме учи да валя

и Достоевски заваля, намушкан с думи

и други книги заваляха

в остър пристъп за живот

и бавна евтаназия.

Нощта е с грозни молекули

и грозен е красивият Рембо,

като секунда прокълната, грозен.

И скръбен е воалът на всяка капка дъжд.

И скръбен е воалът на всяка молекула,

защото идваш, а не пристигаш ти.

Не тръгвай след стъпките на другите жени

като след тайната на кока кола.

Не влизай в разкопаните им дрехи,

за да сглобяваш скелетите им объркани.

Джунглата свободен парк е,

дъждът на прах е и прах е огънят

с  раздялата ни прокълнат.

Като кланица съм:

с изклано сърце, дробове, език, мозък.

И влизам в сянката  на заболелия без теб покой

с преплетените корени и покриви.

Аз ще умра тази нощ,

като секунда плитководна ще умра,

но не знам това.

„Любовта е домашно животно,  раздялата – диво“,

изпя по ноти Мона Лиза и легна по очи до цвете,

грозна, по-грозна, най-грозна.

 

Откъс „Октомври” от поетичния цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 2632 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 10.08.2017 11:20


image       
           
             Да си нещастен е по-лесно,
       отколкото да си щастлив?                   Свят на прокудени ангели                   и осенени ереси?         Изгревът и залезът –     публична защита на науката?     Дошло е време за възпламеняване?     Смехът е изроден плач     отърсил се от обяснения?     Плачът е изроден смях     в отворен до късно свят?     В двуречието Тигър–Ефрат     е съзнанието и първата ми къща?     Знае ли някой точно къде живее?     Знае ли някой точно какво е?     Знае ли някой точно какво прави?     Какво представлява увлечението на човека     по коня и кучето?     Любовта – тази вредна мутация     на органичната скорост?     Как спасяваш любовта     от стайните пожари?     Смелите пози на клонките в бури?     Дъждът като прах от дивана,     аз като прах от вода?     Суеверните подземия,     надземните води са атеисти?     Изтичай бързо в себе си, когато се отместват     часовникови и релсови стрелки?     Прав вик, дошъл направо от геометрията?           Мислех, че ще искате да ме видите?           Природна ли е смърттаили преработен живот?         Ако естественият подбор е прав,          защо тялото на Стивън Хокинг е криво?          Клада за Дарвин, който още плува в зеленясали води!             (Различията между човек и шимпанзе са един процент (1%), а между шимпанзе и горила са три процента (3%)?)             Откъс „Сряда” от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 5123 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 21.07.2017 23:47
 
image
...

Ако днес не умра
значи е станало вчера
Човек не може да има
целия живот на този свят
но цялата смърт може
Дай ми и своята
Рибите в дъждовните капки
ще ме споменават

 

 

Кева Апостолова

photos: egozentricimage


Категория: Изкуство
Прочетен: 436 Коментари: 0 Гласове: -1
  image

 

Когато времето наля

водата между континентите,

дойде човекът.

Човекът одра жив кон

и свари кожата му за юзда.

Юздата огнедиша

и разомагьоса света.

Светът е забравимо

изградена дума.

Думата рисковано

коленичи на върховете.

Върховете трудно

надживяват себе си.

Себе си е преувеличение

и полъх от мъртвите.

Мъртвите са депресията

в частната религия.

Религията е майсторски

изработена светлина.

Светлината е най-старият

вид болка.

Болката е етичната

космическа система.

Системата остави млад

демократичния Исус.

Исус смайва

злините в огъня.

Огънят преразказва

бялата, черната и жълтата глина.

Глината има едно щастие

и сто думи за него.

Него обвиняват

за болестите и целувките.

Целувките са смайващи

съвпадения.

Съвпаденията са следващият

дошъл човек.

Човекът е бог в затруднение.

(Коефициентът на човека в зората му е бил по-голям от днешния.)

 

 

Откъс „Понеделник” от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 7273 Коментари: 3 Гласове: -8
  

image 


кой открадна концертите на музиката

която знам

но не успях да запиша;

кой открадна

изложбите на картините

които знам

но не успях да нарисувам;

кой открадна

президентските речи

които знам

но не успях да произнеса;

кой открадна

великите открития

които направих

но не успях да публикувам;

кой открадна

свободата и мира

които знам

но не успях да спася;

кой открадна всичко което знам

но не успях да.

Ела да ти кажа:

като си помисля

че никой друг не е живял така както мен

сред плавниците на вятъра и  потопа на дъжда

край завесите на Господ и рогата на Дявола

с това тяло под висящите ябълки от небето

в първокласната красота на Земята

с елитарното чувство щастие

с авангардната любовна гравитация

и попкултурата на ежедневието

Ела да ти повторя защо обичам белия свят:

заради гениално изработената

възбуда от събуждането

С две души живях: телесна и духовна.

 

(Всуи се измъчвате: човекът е луксозно животно на всъщност луксозна планета животът е хиперлуксозно състояние на дух спечелил тяло живейте неща здравейте)

 

 

(Всуисеизмъчватечовекътелуксозноживотнонавсъщностлуксозна планетаживотътехиперлуксозносъстояниена духспечелилтяложивейтенещаздравейте)

 

Не пишете повече, аз написах всичко.

 

Откъс от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014


image

Категория: Изкуство
Прочетен: 10785 Коментари: 10 Гласове: -12
Последна промяна: 19.07.2017 11:22
image  

             Постигнато е бедствието,

тръгнало от долините на небето

до преподобните елкрушки в полилея.

Постигнати са ангелите без история,

пронизани  от лъкове с ками.

Постигнати са чашите на прокълнатите поети

и платовете, углавно повили убитите убийци.

Постигнати са статуите, разтоварени в музеите.

Във възход към мъртвите сме.

В един  засмукан век с обърнати очи

и магазини за бонбони.

На една планета с изтощени

семенници и утроби.


Разпродадох на безценица
отливките на  думите си

на Акашовите записи.

Разпродадох

емоционалните си постижения,

мисловните си вселени,

шалчетата на смеха си,

летящите си доброжелания,

микровълновите си страдания,

четирите сезона на  фантастичните си настроения,

грандиозните гостувания в тунелите ми,

платнищата на платноходките в кръвта ми AB.

Преди продажбите

на колене прегърнах психограмата си.

Чрез залези

опитваха се дните ми да не умират,

а нощите чрез изгреви.

Продължих се гениално.

Сега съм лице в лице с предела.

Нов собственик

душата  ми ще има. Ха-ха!

 

 

Откъс от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 6719 Коментари: 0 Гласове: -17
     image   

 


Ю
 Л И 

от предната седалка на зората

космическата подреденост ме събужда

денят се електрифицира

балансът разтвори джобното ножче

започна ли да търся се изгубвам

и сядам пред къща като куче

плюс промъкващата се в тунелите ми

изобщо оскърбена кръв

плюс това не ме обичаш

и в теб съм вече на привършване

никой за нищо не пита бащите в епруветки

нито извадените с предни зъби пирони

нито преплетените вечери и нощи

нито предплатените сметки на траура

нито гущерите облицовани с диаманти

кой ще разкопава жените в леглата

кой ще възпява шеговитата болест секс

кой ще благодари на вятъра за нежното фелацио

ежедневието това е харесвам го безгрешно

денят ще нагълта павираните ми с нокти пръсти

заразата от мъжки парфюм ще ме подведе

под лошо измитото нощно небе ще ме преведе

към весело проституиращите сперматозоиди

като си помисля че пасаж сме в корема

с китова мас

като си помисля че вой сме

и религиозен отпадък в бясна екосистема

нещо като безкраен по-безкраен най-безкраен

пригладѝ намачканата ми от теб  пола

подсушѝ ми бедрата

само растенията умеят да са добри хора
само те могат

задръж с крак вратата отворена

животът е инкарнация

и да е само живот аз идвам

намокрѝ ми отново бедрата

 

(Не питайте повече, когато онзи, който отговаря, направи след въпроса ви голяма пауза. Продължете четенето.)

 

 

"Юли" от поетичния  цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”от К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014


image



Категория: Изкуство
Прочетен: 5594 Коментари: 2 Гласове: -17
Последна промяна: 10.07.2017 18:09
        image                 

               Ще запомня как не умирах.

Ще запомня как

водите се движеха

от собствено електричество.

Ще запомня как

само в празнота се ражда новото

и веднага иска настъпление.

Ще запомня как

дъбът още ме смята за свое дете

и ми разрешава да заспивам

вътре в сянката му.

Ще запомня как

полът в тялото

и античната ми усмивка

на пропаднало момиче

ме правеха отделно щастлива.

Ще запомня как

нямах желание да съдя мъжете

за сексуален тормоз.

Ще запомня как

дойде новата болест

„надпревара в разсъбличанията“

и момичетата бързо остаряваха

край младите си дати.

Ще запомня как

дойдоха книгите с псувните

в катастрофиралия напредък,

набоден от човешки кости.

Ще запомня как

войните, мамка им,

с всепоглъщащите епизоди

напълниха приюта за луди животни.

Ще запомня как

войната, мамка ѝ,

този екстаз на закърнели криле.

Ще запомня как

отеква новата секунда в старата.

Ще запомня как

Луната – бяла мишка, избягала от лаборатория,

ме обичаше езотерично,

за да възниквам избистрена

в небосвода зад мъжки ревери.

Ще запомня как

смущаващата генетична близост

с растенията и животните

приемах като заговор

и рухвах като грохнал стар камък

в основата на нова къща.

Ще запомня как

сексуалното напрежение

в небостъргачите и хотелите

се вмъкваше през порите ми

и гърмеше по вътрешностите ми

като по дивеч.

Ще запомня как

увлечението по живота,

сковаването от предразсъдъците

и ужасът от предопределението

разобличаваха двусмислено

температурите на пола ми.

Ще запомня как

прострените да съхнат анцузи

на гениални учени се лутат из балконите

и търсят място да скочат.

Ще запомня как

бях едновременно жива и мъртва

из живота на другите.

Ще запомня как

думите се оттегляха

и влизаха в книги за спасение.

Ще запомня как

това, което не знаех за себе си

ме преследваше и питаше

„добре ли си“.

Ще запомня как

това, което знаех за себе си

ме оправдаваше и шепнеше

„вода с една молекула“.

Ще запомня как

спазъм в слънчевия сплит изкрещя:

„гениално е само обитаемото тяло“.

Ще запомня как

годините се срутваха

без експлозии.

Ще запомня как

организацията на края се раздвижи.

Ще запомня как

светът изскърца,

идва генетичният елит

с тираничната симетрия.

 

 

(Блажени Августин е автор на идеята за предопределени­ето, а не Бог. Поддръжници са му Тома Аквински, Лутер, Калвин, Янсен.)

 

Откъс от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”от К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

 image

Категория: Изкуство
Прочетен: 5009 Коментари: 1 Гласове: -12
Последна промяна: 10.07.2017 00:18
  image


В началото бе раздялата

на питейната и солената вода. (Преминаването...)

После дойдоха образцовите богове.

                                               (Самопрегръщането...)

Човешкият вид стана човешки род.                                                                                    (Оранжериите...)

Проговориха расовите континенти.

                      (Едро живеещата евгеника в дъба...)

Изгубената младост на смъртта.

                            (Църквата и животът са пиета...)

Бавното щастие на въпросите.

                           (Подготвят ни отвъдните хора...)

Неизвестните сили в лудите.

                  (Дестилираната вода от небесата им...)

Земята полетя ниско под лястовиците.

                            (Стрелите им рязват челата ни...)

Епидемия от сили, останали без богове.

      (Разперѝ крилата на мъртвите, часовникът е

                                               вулгарно чудовище...)

Мирът е суеверен хаос, войната – религиозна дисциплина.
                              (Порцелан от кости, кости от                                     порцелан, 
гадателски кости...)

Дублирай тропиците в раменната кост на душата.

        (Кой докара изливащата се тъга над света...)

Досега всички книги са погрешни, щом светът е все така нещастен.
                                           (Причиних себе си...)

Земята заведение за бързо живеене.

 

                        (Човекът е остатък от божество...)

Искам да разкажа за себе си.

 

(Числото π (pi)

3,14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399 37510 58209 74944 59230 78164 06286 20899 86280 34825 34211 70679 ...  представлява съотношението между обиколката и диаметъра на кръга. 14 март е Международен ден на числото Пи (и рождената дата на Алберт Айнщайн*). То е открито от вавилонските магове при строителството на Вавилонската кула. Първите 144 цифри на Пи след десетичната запетая завършват с числата 666 и са упоменати в Библията като „числото на звяра.“ Има  парфюм  „Пи“ на Givenchi.   Следва видео „Музиката на Числото „Пи“ в изпълнение на пиано.

 

 

"Януари. Евангелие на Кева". Из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко” от К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 1022 Коментари: 3 Гласове: 4
Последна промяна: 08.07.2017 09:46
Търсене

Архив
Календар
«  Юли, 2017  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31