Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: egozentric
Категория: Изкуство
Прочетен: 167193
Постинги: 138
Коментари: 34
Гласове: 68
поезия проза рецензии арт
Автор: egozentric Категория: Изкуство
Прочетен: 167193 Постинги: 138 Коментари: 34
Постинги в блога от Април, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>
  image

Развързваш обувките ми

(откъси от поемата)

Кева Апостолова

 

*

(...)

как се разрушават и стопяват

великите човешки тела без любов, любими.

С какво съм нахранила децата ни,

та така хубаво се смеят днес?

Ти ли развързваш обувките ми?

*

Не оспорвайте – Земята е земноводно,

опозиция на универсума,

изтрезвителното, свършекът на човека,

следа от невидим свят,

алчност, която тъгува,

Земята е личност, завладяна от нежност

по богове с имена,

които не съществуват, виждала съм ги.

Обсебена от човешката сетивност,

чакам теб, любими,

а библейският Йов вие в утробите,

реже главите на сперматозоидите,

не го спирайте, мен спрете –

обичам го, не го обичам, змия е ДНК-то.

Прочитам високо гласа си:

академичната общност си разпределя миналото,

как да наместя бъдещето в настоящето?

С духовното лидерство на тополите?

Тополите са хищници, родени в колби,

а аз съм проблем на храмовете – не на религиите:

искам да спя с ДНК-то на Хеопс, Заратустра и Хегел;

с буквите на прокълнатите поети;

с нотите на токата и фуга в ре минор;

с мъжете от пейзажите на Пусен ;

с правописа на Христо Ботев;

с боите на Иванов от Третяковската галерия;

с прахта около изваждането на Давид от камъка;

с отклонението при самолетните катастрофи;

с една секунда ниагарски водопад;

със змийчетата в крясъците на Стивън Тайлър;

с шапитото над София, приплъзвано от Витоша

с...

с...

с...

Разкопчай бронежилетката си, любими,

изсуши косите ми с двете си ръце, изслушай ги,

тихият шум между мъжа и жената

е съвършеното примирие, вярвай в него, любими.

Неверниците да бъдат причаквани,

обграждани, хващани и избивани

с постиженията на всички войни,

не ги оставяйте да се покаят

и ДНК-то им да бъде изгорено, не погребано.

Ускори доброто да пробие през покварата, любими.

Ти ли развързваш обувките ми пред леглото?

Нощ е в леглото ни, съблечи бронежилетката,

свий я на възглавница под таза ми, издигни ме.

*

( ...) Колко силно те няма, любими, колко огромно,

толкова силно и толкова огромно,

че открих трупа на слънцето, чуваш ли смъртта му,

и го погребвам сама под петната на небето.

Ти ли развързваш обувките ми пред леглото,

а челото ти опарва коленете ми?

*

(...) Как плаче с последния си костен лимон дървото

за първата си откъсната ябълка.

Ти ли развързваш обувките ми пред леглото,

а челото ти опарва коленете ми и тръгва нагоре?

 

Из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”, К. Апостолова, изд. „Проф. Петко Венедиков”, София, 2014 г. 

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове: 3
  image


Стихотворение за белия заек

Кенет Уайт


Превод от френски Николай Кънчев

 

Мисълта навън изскочи като заек

в равнината зад скала огромна

ох, той беше бял подскачащ заек

и метличината стана свят червен

за радостта му, в този ден сред равнината

сив ден преминал пряко ветровете

в зимата, сив ден върху искрящото море

на три мили път от островния пролив

ден върховен, стигнал края на годината

до мълчание разкъсало сърцето, ох

бял заек скача, вижте го бял заек


Кенет Уайт

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове: 1
21.04.2017 11:27 - Гео Милев

 

 image

Гео Милев

ЛОЕНГРИН

Гео Милев

 

 

Да бъдеш светлият герой

на неизменната усмивка,

понесъл в своята усмивка

зора и злато и покой -

 

без меч и слава в кървав бой

- тенор на щедрата усмивка -

да бъде твоята усмивка

единственият подвиг твой -

 

начало, край, число и брой

да няма твоята усмивка,

да гасне всичко в таз усмивка:

и злост и скръб и страст и зной -

 

неудържимият порой

на дните в твоята усмивка

да вплита Вечната усмивка

и неизменно чист и свой

 

да следваш тихия хобой

на свойто щастие с усмивка -

и то само да е усмивка,

без Как, Какво, Кога и Кой?

 

и да пристъпиш - тих герой -

брега на своята усмивка

- бял - да отвърнеш - и с усмивка:

"Благодаря ти, Лебед мой!"


Гео Милев

image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 360 Коментари: 0 Гласове: 0
  

image

Константин Павлов

 

 

ОТМЪЩЕНИЕТО НА МЪДРОСТТА

 

Чаках с нетърпение смъртта на дядо си. -
Исках пръв да вляза в стаята,
за да му открадна броеницата
с тежките зърна,
тежки като воденични камъни.
Тази броеница е магическа;
ненапразно я наричаха 
броеницата на мъдростта.
Само от едно докосване
ставаш познавач на тайните.

Дядо ми умря.
Откраднах я.
Като черно стогодишно вино,
като бързодействаща отрова
мъдростта нахлу в кръвта ми. 
Крачех развълнувано по двора.
- Хора! - исках да извикам, -
аз съм кръвен брат на мъдростта! -
Връвта изпука...
Кожената връв се скъса.
Разпилените зърна проблеснаха
и безпомощно се пръснаха
като непопаднало в браздите жито.
Чух свистене над главата си.
Свраките от бряста долетяха
и помамени от слънчевия блясък,
изкълваха всичките зърна.
Помъдряха изведнъж очите им,
почнаха да грачат афоризми.
После пак разпериха крила,
но
напразно се напрягаха -
тежки бяха изкълваните зърна,
тежки като воденични камъни. -

И тогава котката
с грациозни скокове
се нахвърли върху тях
и ги изяде.

 

ЕДИПОВ КОМПЛЕКС

Две свинчета
ритат свински мехур
съсредоточено.

Те сами си го надуха
и сега играят
настървено.

Нека ритат -
но защо съсредоточено?

Нека си играят -
но защо настървено?

То не ни плондер,
нито е балонче!

То е свинският михур
на майка им,
дето селяните я заклаха сутринта.

 Константин Павловimage

Категория: Изкуство
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове: 0
21.04.2017 11:04 - Пеньо Пенев

image

Пеньо Пенев

ПЪТЕКА

 

Пеньо Пенев

 

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана. 
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама, 
всяка нежност крий удари груби. - 
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

 

 Пеньо Пеневimage

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 0
  image
Владимир Маяковски

ЧУЙТЕ!

Владимир Маяковски

 

 

Чуйте!
Нали, щом звездите се запалват -
значи - това на някого е нужно?
Значи - някой иска те да бъдат?
Значи - някой бисерни нарича
                                          тези храчки?
И мятайки се
във виелицата на жарта по пладне,
втурва се към бога,
бои се, че е закъснял
и плаче,
целува жилестата му ръка
и моли -
непременно звезда да има! -
кълне се -
че няма как да понесе
тази беззвездна мъка!
А после,
върви тревожен,
но спокоен външно.
И някому говори:
“Нали няма нищо?
Не е страшно?
Да!?”

Чуйте!
Нали, ако звездите
изгряват -
значи - това на някого е нужно?
Значи - това е необходимо,
за да може всяка вечер
над покривите
да припламва, макар и една звезда?!

1914 г.

 

 

 

Превод  Татяна Любенова


Владимир Маяковский, 1911 г. 

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове: 0
 
image
Белла Ахмадулина 



Не ми отделяй много време


Белла Ахмадулина

***

Не ми отделяй много време,
въпроси не задавай ти.
С очи и ласкави, и верни
не срещай моите черти.

По пролетните локви тръпни
следите ми недей следи.
Не ще се случи нищо, скъпи,
след срещата, като преди.

Ти мислиш, че от много гордост
не искам с тебе да дружа.
Но не от гордост, а от горест
високо аз глава държа.

 

 

Превод от руски Марко Марков

 

Белла (Изабелла) Ахатовна Ахмадулина
image

Категория: Изкуство
Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове: 1
  image
Вислава Шимборска
 
 Нобелова награда за литература за 1996 г.
 





Взаимност

 

Вислава Шимборска

 

Има каталози на каталозите.

Има стихотворения за стихотворения.

 Има пиеси за актьори, играни от актьори.

Писма в отговор на писма.

Думи, които служат за обяснение на думи.

Мозъци, заети с изследване на мозъците.

Има тъги, заразителни като смеха.

Хартия от преработена хартия.

 Видени погледи.

 Големи реки със солидно участие на неголеми.

Гори, докрай изпълнени с гори.

Машини, предназначени за правене на машини.

 Сънища, които внезапно ни будят от сън.

Добро здраве в резултат на възвръщане на здравето.

Стълби колкото нагоре, толкова и надолу.

Очила за търсене на очилата.

Вдишване и издишване на дъха.

 И нека поне от време на време

ненавист на ненавистта.

Защото е краят на краищата

незнание за незнанието

и ръцете са наети да измиват ръце.

 

Превод от полски Силвия Борисова



Maria Wisława Anna Szymborska

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.04.2017 10:16
 
image Борхес


ЛАБИРИНТ

Хорхе Луис Борхес

 

 

 

Превод от испански Рада Панчовска

 

Не ще има никога врата. Сега си

вътре и обхваща крепостта всемира,

ни лице, ни опако му се намира,

нито таен център, нито го стена опасва.

Не очаквай, че суровостта на пътя ти,

който упорито в друг се разклонява,

който упорито в друг се разклонява

край ще има. Твоята съдба безпътна

е желязна, като съдията ти. Не чакай

връхлетяването на бика, който човек е

и чиято множествена форма плаши вечно

нескончаемата сплетеност на камънака.

Не очаквай нищо. То не съществува. Даже

в  черния здрач няма го и звярът страшен.


Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo

image

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.04.2017 11:48
19.04.2017 18:30 - Яна Язова
  image
Яна Язова

ПЛАТНОХОДКА

Яна Язова


По морската набръчкана вода
люлееше се светнала във слънце платноходка.
Трепереше след нея слънчева следа,
денят й беше празнична и весела разходка.

 

Ръмжахме вгледани натам. Хвърчеше тя по туй -
опасното море кат бяла пеперуда.
Но радвахме се, че далеч е, няма да се чуй,
когато се разбий във своята заблуда.

 

Заблуда ли бе туй, или съдба една
горчива… тя си знаеше, надвесена над мрака.
Че рано днес без трясък, с разкъсани платна
покри я морската вода. И кой за нея плака?

                                            1934


Яна Язова, из архива на Петър Величков

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове: 0
19.04.2017 18:22 - Мара Белчева
 image Мара Белчева

РОДИХ СЕ ДА ЖИВЕЯ В БУРИ...

 

Мара Белчева

Родих се да живея в бури -

но ей живота ясноок

ръка на устните ми тури:

"Чуй, тихий извор е дълбок!"

 

ми каза той - и ме погледна.

И в погледа му аз видях,

във бистрината му победна,

затихнали и плач и смях. 



Мара Белчева

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 362 Коментари: 0 Гласове: 0
19.04.2017 09:52 - Даниил Хармс
  image

Даниил Хармс

НАЧАЛОТО НА ЕДИН ЧУДЕСЕН ЛЕТЕН ДЕН 

Симфония

 

Даниил Хармс

 

По първи петли Тимофей се измъкна през капандурата

на покрива и уплаши всички, които вървяха по улицата.

Селянинът Харитон спря, взе един камък и замери Тимофей.

Тимофей изчезна неизвестно къде. „Глей го к’ъв е

пъргав!“ – развика се човешкото стадо и някой си Зубов

се затърча и с всичка сила блъсна стената с глава. „Еха!“ –

викна една жена с подуто чене. Но Комаров й би един

бубак и един чакмак и тя писна и побягна да се прибере.

Приближи се Фетелюшин, подсмиваше се. Комаров отиде

при него и му каза: „Ей, тлъстак!“ – и му заби един в

търбуха. Фетелюшин се опря на стената и се разхълца.

Ромашкин плюеше от прозореца, като се мъчеше да улучи

Фетелюшин. Наблизо една кривоноса жена биеше

детенцето си с леген. А младичка дебелшка мама търкаше

тухлената стена с лицето на хубавото си момиченце.

Едно кученце си беше счупило крачето и се търкаляше по

тротоара. Едно момченце ядеше някаква гадост от един

плювалник. Пред бакалията имаше дълга опашка за захар.

Жените се караха и се блъскаха с торбите. Селянинът

Харитон – беше се напил с денатуриран спирт – стоеше

пред жените с разкопчан дюкян и говореше мръсотии.

Така започна един чудесен летен ден.

 [1939]

 

 

 Превод Иван Тотоманов

 

image
Даниил Хармс
image

Категория: Изкуство
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

Архив
Календар
«  Април, 2017  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930