от предната седалка на зората

космическата подреденост ме събужда

денят се електрифицира

балансът разтвори джобното ножче

започна ли да търся се изгубвам

и сядам пред къща като куче

плюс промъкващата се в тунелите ми

изобщо оскърбена кръв

плюс това не ме обичаш

и в теб съм вече на привършване

никой за нищо не пита бащите в епруветки

нито извадените с предни зъби пирони

нито преплетените вечери и нощи

нито предплатените сметки на траура

нито гущерите облицовани с диаманти

кой ще разкопава жените в леглата

кой ще възпява шеговитата болест секс

кой ще благодари на вятъра за нежното фелацио

ежедневието това е харесвам го безгрешно

денят ще нагълта павираните ми с нокти пръсти

заразата от мъжки парфюм ще ме подведе

под лошо измитото нощно небе ще ме преведе

към весело проституиращите сперматозоиди

като си помисля че пасаж сме в корема

с китова мас

като си помисля че вой сме

и религиозен отпадък в бясна екосистема

нещо като безкраен по-безкраен най-безкраен

пригладѝ намачканата ми от теб  пола

подсушѝ ми бедрата

само растенията умеят да са добри хора
само те могат

задръж с крак вратата отворена

животът е инкарнация

и да е само живот аз идвам

намокрѝ ми отново бедрата

(Не питайте повече, когато онзи, който отговаря, направи след въпроса ви голяма пауза. Продължете четенето.)

"Юли" от поетичния  цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”от К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014