НАРИСУВАЙ  Й  ОВЕН – 2

Кева Апостолова

*

Извинявайте,

бихте ли я запознали

с някой хубав, добър, богат, висок,

интелигентен, с чувство за хумор

и духовно извисен млад бог,

който да я обича по начин,

по който тя иска.

Извинявайте,

бихте ли могли тогава да я запознаете

с някой грозен, нервен, беден, нисък, тъп,

без чувство за хумор

болнав българин или луд американец,

може и да е никакъв,

който да я обича по начин,

по който тя не иска.

Извинявайте,

а може ли сега поне сто години

да поспи на парфюмирания ви ревер,

утре цялата ви риза на ръце ще изпере.

О, извинявайте.

*

От летището на ръката й излетя и полетя

чашата с лъжичката.

Към прозореца без пердета летя ли летя

чашата с лъжичката.

Като боинг, разпаднат на две части

от филм на дискавъри  кацна

чашата с лъжичката.

На тротоара, измит от дъжда, паднал от

чашата с лъжичката.

Колко плака, и страда, и писа за

чашата с лъжичката.

Пропиля сто богатства

и бедността пропиля си от мъка по

чашата с лъжичката.

Сяра от гроб на робот е животът без

чашата с лъжичката.

Цвете с бял дроб и ребро бе 

чашата с лъжичката.

*

Извършва себе си.

Месеците са прочутите мъже,

от които й се ражда.

Очите и ръцете й,

от тебе обучавани,

са вече образовани и с друг

ще могат да говорят.

Приятелят ти с шала тъмен

има куче бяло.

То как се казва.

 

 (P. S. Слънцето се съгласи да изгори довечера.)

 

   

 

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.

 

   

натюрморт. к.а.