Кева Апостолова

*

Извинявайте,

бихте ли я запознали

с някой хубав, добър, богат, висок,

интелигентен, с чувство за хумор

и духовно извисен млад бог,

който да я обича по начин,

по който тя иска.

Извинявайте,

бихте ли могли тогава да я запознаете

с някой грозен, нервен, беден, нисък, тъп,

без чувство за хумор

болнав българин или луд американец,

може и да е никакъв,

който да я обича по начин,

по който тя не иска.

Извинявайте,

а може ли сега поне сто години

да поспи на парфюмирания ви ревер,

утре цялата ви риза на ръце ще изпере.

О, извинявайте.

*

От летището на ръката й излетя и полетя

чашата с лъжичката.

Към прозореца без пердета летя ли летя

чашата с лъжичката.

Като боинг, разпаднат на две части

от филм на дискавъри  кацна

чашата с лъжичката.

На тротоара, измит от дъжда, паднал от

чашата с лъжичката.

Колко плака, и страда, и писа за

чашата с лъжичката.

Пропиля сто богатства

и бедността пропиля си от мъка по

чашата с лъжичката.

Сяра от гроб на робот е животът без

чашата с лъжичката.

Цвете с бял дроб и ребро бе 

чашата с лъжичката.

*

Извършва себе си.

Месеците са прочутите мъже,

от които й се ражда.

Очите и ръцете й,

от тебе обучавани,

са вече образовани и с друг

ще могат да говорят.

Приятелят ти с шала тъмен

има куче бяло.

То как се казва.

 (P. S. Слънцето се съгласи да изгори довечера.)

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.