Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01 11:11 - МАЛКО ПРЕДИ КРАЯ НА ЗИМАТА
Автор: egozentric Категория: Изкуство   
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.01 11:22


МАЛКО ПРЕДИ КРАЯ НА ЗИМАТА Тома Марков Най-после ние потеглихме! И навън студът не беше за котки... Макар да бе в края на зимата – наоколо се мержелееха кокичетата. Помислих си, че това на нищо не прилича. Лежах си във ковчега по костюм... Аз отлично разбирах те ме бяха облекли в единствения ми свестен тоалет – да изглеждам малко по-официален че онова рипсено палто ама съвсем не подхожда за случая. Беше малко преди обед. Час за участ. Гробището беше малко и неугледно. Нямаше камбани и салюти! Гвардейският Полк, в който бях служил, го нямаше... Като прах за зъби блестеше небето. Слънцето ухаеше на мраз и карамел. Но къде е моето рипсено палто? В левият му джоб слагах ягоди – в десния му джоб – пирони! А това опечалените не знаеха – съвсем не си личеше всичко това от снимките ми по албумите. О, мое съдрано палто! О, мое рипсено палто! Рипсено до самата рипсеност! Рипсено от лицето до хастара! Рипсено статично електричество! Къде си сега да ме видиш, палто? Къде си, ти мое? Няма те, няма те, няма те? Няма те, бедно мое палто! Ами ягодите? Ами пироните? По-добре ми бе да бъда наранен – отколкото нахранен! Най-после идва и последното. Онази церемония по заравянето. Стараех се да не гледам долу от изкопа и да не слушам тропота на замръзналите буци синя пръст по капака на ковчега... Исках до последно да се държа като истински мъж, да не натъжавам повече повечето от опечалените, обаче колкото и да се държах като мъж все ми бе жал и очите ми се бяха насълзили, но не прекалено, не прекалено бяха насълзени очите ми, можеше да се сметне, че това е само от студения вятър... И естествено, най-глупавото бе, че не ми бе жал за мене си, за никого жал не ми беше, само за това високо момиче, което не плачеше свито от другата страна на гроба ми. Но това е наистина толкова глупаво мислех, не бива да жалееш за всичко, въобразяваш си, че откачаш, също като да седнеш посред улицата докато другите край теб маршируват! Затова – най-хубаво – е да си казваш, че не тъгуваш… Ама съвсем не тъгуваш! И не ти е до идиотски въпроси. Да си мислиш за разни неща. Да мислиш за важните неща, да държиш ума бистър и бодър за да пропъждаш малодушието. Много силно стихотворение на Тома Марков, голяма литература!



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: egozentric
Категория: Изкуство
Прочетен: 90855
Постинги: 115
Коментари: 33
Гласове: 45
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30