Яна Язова

ПЛАТНОХОДКА

Яна Язова

По морската набръчкана вода
люлееше се светнала във слънце платноходка.
Трепереше след нея слънчева следа,
денят й беше празнична и весела разходка.

Ръмжахме вгледани натам. Хвърчеше тя по туй -
опасното море кат бяла пеперуда.
Но радвахме се, че далеч е, няма да се чуй,
когато се разбий във своята заблуда.

Заблуда ли бе туй, или съдба една
горчива… тя си знаеше, надвесена над мрака.
Че рано днес без трясък, с разкъсани платна
покри я морската вода. И кой за нея плака?

                                            1934


Яна Язова, из архива на Петър Величков