Димитър Стойчев

Момичето със черните чорапи,
момичето със траурни крака
седеше на една самотна маса
и пушеше.

Цигарата навиваше спирала.
Една спирала
синкава и възходяща,
по която
(както казват философите)
върви живота…

Седи момичето
и пуши.
Краката му навярно си почиваха…
А беше тъжно.

Какво жалеше момичето?