За този блог
Гласове: 68
Постинг
13.04.2017 09:18 -
Димитър Бояджиев
Димитър Бояджиев
ПИСМО
Димитър Бояджиев
Все така съм тъжен, Люсиен!
Мисли странни, светли и нелепи
все така ми тегнат нощ и ден.
За света очите ми са слепи.
С буден поглед срещам съзорен
небосвода утром, с болка тъпа.
Колко те обичам, Люсиен!
Колко съм злочест, другарко скъпа!
Вечер сред тревожна тъмнина,
иде някой страшен и огромен,
с дрезгав глас вещай злочестина.
Ужасен го слушам, Люсиен!
Но защо и твоя сладък спомен
като ужас висне върху мен?
Вълнообразно
Русия(т) ке ни спАси (Гущер-ова)
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Няма коментари
Търсене