Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2017 19:03
Калина Ковачева
БОЛКАТА
Калина Ковачева
Няма песен. Само бяла мъгла
над реката от снощи се стеле.
Ти защо си дошла, защо си дошла?
Спомних си – днес е неделя!
Идваш винаги в празник при мен.
Чукаш така – съвсем непоканена.
Е, какво пък! Гостоприемно
ще сложа чай във голямата кана.
Сядай, щом вече си тука! Ела.
Не до мен! Срещу мене! В очите!
Бяла, сякаш замръзнала бяла мъгла.
Питай!
***
Той нарочно ме срещна тогава,
за да знам, че за мен е единствен.
Той нарочно сияйно ме гледа –
да ослепея за всичко.
После
той нарочно не каза дума
да пресъхвам от жажда по нея.
Той нарочно прегърна друга
да остана съвсем без надежда.
Някой ден ще умре нарочно,
за да видя – светът няма смисъл
без него.
Той нарочно живя,
нарочно.