Ани Илков


БЕЗ СМИСЪЛ

Ани Илков

Аз съм тъжен оркестър,
защото съм тъжен оркестър
и съм тъжен оркестър, защото тъгата
ми свири добре –
и съм оркестър:

аз съм тъжен оркестър...

* * *
Слънцето ще почине
бавно ще си отиде
ние ще гледаме диво
как го разпъват в градината.

* * *
Огнеупорно е момичето минаващо,
щом нейната усмивка е зора
и нейната утроба е огнище.

* * *
Довиждане, защото е неделя.
Страданието е спокойно
като камък. И прочее.
Защото е неделя.

* * *
Ще се ядосвам винаги, когато
посрещам бивола, завръщащ се от паша,
на черното петно ще казвам бяло,
а биволът е ангел, както трябва.

* * *
На разказ за живота не прилича
това, което е живот, но гол до кръста.
Днес всичко е облечено във думи.
Не го събличай! То не съществува.

* * *
След смисъла пристига назначението,
което върши работа за двама.
Едно е да живееш с две момичета
и второто да ти роди близначки,
по-друго – да живееш със близначки,
които ще родят деца различни.

* * *
Нали плешивият прилича на човек,
който потайно се сношава със пустинята?
Аз бих се поклонил на всяка страст,
но слънцето ме влачи за косата.

* * *
Не искам да живея тука повече.
Тук няма смисъл, който да ме вдигне
и да увисна на труда си като паяк,
и като кошница под дръжката си
да лежа.

Ани Илков, сн. К. Апостолова, 2016 г.