
***
кометите сновяха из небето, преобръщаха го и търсеха местата си, а аз долу разхвърлях телцата на най-нежните думи, защото се срамувах от тях и потъвах в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света.
злото минаваше през проходимото ми сърце, опитваше се да подпали ръцете ми, а аз бързо ги потапях в леденото стъкло на егоизма, за да не ги отрежа с ножа, стиснат между веждите ми.
нажежените ми боси стъпала продължават да хрупкат охлювите като бонбони, тръгнали да пресичат пътя ми в тревите.
неуверено умирам и потъвам в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света.
***
и паралелният свят е под краката ми.
по две успоредни е най-евтиното движение.
къде има друга такава като мен.
само при вас съм топла и успоредна.
харесайте моя безкръвен метод на живеене.
оценете старанието ми да съм още с вас.
докато ви говоря изкъпана, спретнато облечена,
самообразована, добре възпитана, отговорна,
заедно с пода ми, тавана и трите ми времена,
изсипвам на масата чантичката си, плащам ви.
крилцата на слънцето млади, съвсем без история,
ме понасят към спорната култура на небето.
по-правописно не може да бъде.
Из книгата „Внимавай, преди да се родиш” от Кева Апостолова, изд. „Емили”, София, 2023
Да се видим отгоре
Как с помощта на Диип Сиик доказахме нев...