Лора  Яворова е на 27 години, когато се самоубива.

Яворов е на 36 години, когато се самоубива.

Дора Конова е на 77 години, когато умира в старчески дом.

Всичко, каквото си представях, че  ще прочета в книгата  „Лора, Яворов и аз”, съставена от Петър Величков със спомени на Дора Конова – прочетох, без и миг да бъда изненадана. 

Дора Конова (Тодорка Конова Василева) e третата  жена във Втория трагичен любовен триъгълник, свързан с Яворов и Лора: Яворов-Лора-Дора.

Първият трагичен любовен триъгълник, свързан с Яворов и Лора  е: Яворов-Лора-Мина.

В положението, в което тя - Дора Конова (съпруга на Михаил Кремен) - се намества между двамата (Лора и Яворов), щеше да е срамота, ако пише за Лора само в негативен план - колко била ревнива, колко много търсела компанията й, колко досаждала и пречела на Яворов да твори…, затова отвреме-навреме си спомня и с добро за нея…

За Яворов, разбира се, той е влюбен в Дора, ето нейн доказателствен цитат: „Яворов стана и каза: "О, днес ми стига това…стига ми. Все един ден ще ме обикнете, тъй както аз искам" – и бързо, с много щастлив израз на лицето и с малко издигнати и сгънати в лакет ръце, като крила на литнала птица, излетя от стаята”...

Четейки книгата”Лора, Яворов и аз” си налагах чистосърдечно отношение към страниците, без подозрения за присъствия на литературни мистификации, въпреки, че ръкописът е попадал в племенници, разнасян е десетилетия по адреси и старчески домове…

Четейки книгата”Лора, Яворов и аз” много мислех за актрисата Лора Кремен (1936, София – 2012, Сан Рафаел, Франция ), защото…

След трагедията в нощта на 29 срещу 30 ноември 1913 година, в  наетата квартира от семейство Яворови на ул. „Раковски” № 136, много близкият приятел на Яворов и писател  Михаил Кремен се развежда със съпругата си Дора Конова, след време за жени за пианистката Богдана, с която раждат две дъщери, едната от които кръщават на яворовата Лора – Лора Кремен…

Четейки книгата „Лора, Яворов и аз” много мислех за литературата ни, защото…

Ранната смърт на Яворов лиши нас и цялата ни библиотека от стиховете и пиесите, които вероятно щеше напише. Но ранната смърт ни отне и бъдещи страници, с които Лора Каравелова-Яворова вероятно щеше да ни дари…

ОЛТАРИ

от Лора Каравелова

Без пепел – пръст. Вали навън!

А няма огън…

И този дъжд един и същ вещай

тревога.

И ставаш ти, и ставам аз,

денят догаря.

И нямаш ти, и нямам аз

за скръб олтари…

Колко модерно звучи стихотворението на Лора Каравелова!