
.jpg)
.jpg)
НАРИСУВАЙ Й ОВЕН – 1
Кева Апостолова
Край нямат сцените извън кадър във филмите за нея на фон Триер и Тарковски. И нямат край картините с телата й, избягали от рамките в световните музеи.
Как люшкаше се
червеното петно отзад
на шарената й поличка
и колко хубаво изрязана бе
кожата арийска
очите й бадемово да гледат
овните как залязват и заспиват
край шията й с шал окървавена
и колко с нищо се обливат
всичките неща от а до я
в поличката й притаени.
Нарисувай й овен, бял като овца,
а преди това пчела.
(Извинете, господине, може ли да ви разходи кучето?
Едно кръгче в софийската градинка „Свети Седмочисленици”.)
Откупено от ангел
на тебе препродадено
змийчето в слънчевия сплит
кой днес ще купи, колко дава.
На кълбо сама се свива
нощничката й скъсена
и снопче слюнка от луната
мокри я, и мачка, глади,
както гол мъж глади
двучасовите си съпруги.
(Ръкавицата, с която й подавате верижката на кучето си, е много хубава, господине.)
Толкова без теб й се умира,
че може би дори го е направила.
Какво пък – и умряло се живее.
Ето тя диша, работи, вечеря,
сто мравки на джогинга стъпка,
в сто мъжки ревера загледа се,
шал мъжки дори й хареса,
но теб, теб, теб, теб - yeah!- обича.
(Благодари ви за кучето, господине, охлюв на цигулка е луната,
лека нощ и от мен!)
Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.