

ПОДАРЕНИ ДИСКОВЕ
Кева Апостолова
*
До горе иска да е с теб,
заради многото думи
в едната.
*
Кон на корида,
намушкан от бик е
смехът преди сбогом.
*
Сега ми сипи догоре
една дума от нашите
и се дръж по-щастливо,
не гледай от мен, каза тя,
най-важното е,
че и на Марс има лед за чаши,
а не че нотите
се разбягват от сигнала ни.
Този час се залежава в мен,
продължи тя,
и ме разболява за теб.
Подлакътнико на фотьойл,
смаляваш ме до кралица
с отсечена глава,
завърши тя.
Традиционната часа с вода се разля.
*
Видя дясната си ръка
и се опита да я изтръгне.
Аз също.
Изключи машината на лицето си
и опустя.
Аз също.
Разруши правия път
в косите си.
Аз също.
Подгони с камък
сърцето си.
Аз също.
Поиска от майка си и баща си
отново да се родят и оженят.
Аз също.
Захвърли запалка
след един Нерон.
Аз също.
Не тичаше,
а течеше към него.
Аз също.
Не лягаше,
а раждаше от него.
Аз също.
Така дойде краят на блуса
и си отиде по елпощата.
Аз също.
(P. S. Гумирана планина. Покай се, птицо)
Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.