Иван Радоев

На   Александър Геров,  както му обещах

Иван Радоев

  
Здравей, бъдеще - не ме засягаш! 
Обличам си моето време за път. 
Откъсвам си моята смърт от моята книга - 
пролет е. Сватба е.

И в колоните се озелени една птица, 
и се отскубна, и се блъсна в небето, 
и по хоризонта потекоха гори.

Кой ме посрещна? Кой ме изпрати? 
О, това бе зеленото обещание! Бог

го направи от трева - сбогом! 
  

                                                                           Едвин Сугарев

По-близо до смъртта

Едвин Сугарев

От една илюзия в друга илюзия -
както капката роса се стича от листо в листо,
но най-накрая пада на земята.

Та тъй и ти. Сред залисии и надежди,
сред усилия и бездействия -
все в нови пътища, с нови идеи,
винаги уж отначало,
а всъщност само по-далече от небето,
по-близо до пръстта.

 
Екатерина Йосифова

Екатерина Йосифова

Като циганка скитам

по мъгливи баири.

Пощади ме, не питай

ново лято ли диря.

"Пяло, пяло щурчето,

зимнина не събирало

и замръзнало клето

без храна и квартира."

Мъдростта е призната

в тази весела басня

и я учат децата

още в детските ясли.

Мокър вятър завива

мокра гола земя.

Есента е сълзлива

като стара мома.

Камионните дири

дърпат, дърпат полето:

не заспивай, не спирай,

все пак - пяло щурчето.

 
Иван Пейчев

НАПЪТСТВИЕ

Иван Пейчев

Когато ти решиш да си заминеш, 
недей си взема сбогом нито с мен, 
нито с морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
Отплувай до съседното пристанище - 
до другото пристанище отплувай незабавно. 
Там ще намериш пак и чайките, и ветровете, 
и лодките със гърбове катранени. 
Ще отпочиват пясъците кротко 
и всички улици ще водят към морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
По кея, опустял внезапно, 
по облака, над залива застинал, 
по дюните, внезапно занемели, 
ще разбера, че вече си заминала. 
Тъй сребърните малки риби идват 
и недокоснали брега, 
се стрелват пак 
навътре във морето. 
Аз дълго ще почуквам със лулата си 
по камъка, горещ от светлина, 
и ще си тръгна, без да я запаля, 
оставил купчинка студена пепел 
по камъка от светлината топъл. 
Вълните ще шумят със белите си гребени 
и този шум, дълбок 
и тъмносин като морето, 
ще спре до тебе, 
тъмносин като морето там, 
във другото пристанище. 
Но ако сушата не ти предложи нищо ново, 
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик - 
веднага си тръгни. 
Ще те разтваря бално хоризонта, 
брегът ще губи свойте очертания. 
Морето има хиляди пристанища: 
отплувай, без да се сбогуваш 
с нито едно от тях. 
Додето някой ден ще чуя смях, 
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи - 
по стълбите на дървената къща 
и върху устните си ще усетя устни 
с дъх на море и нар. 
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш. 
Защото всичко край морето е море. 
То идва, за да си отиде - 
отива си, за да се върне пак.

Затуй недей си взема сбогом ни със мен, 
ни със морето. 
Иди си, без да се сбогуваш.

 Биньо Иванов

ТОГАВА

Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката -
и ще излезна да те търся.
Пътя бил посипан с тръни -
и ще се върна за обувките,
ще хвърля на леглото шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.
Отново ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.

Цялото небе до тебе 
било разхвърляно на облаци - 
и ще се върна за палтото, 
ще се ръкувам - здрасти с котката.
Думите ще съм забравил, 
които трябва да ти кажа, 
а те не чакат зад вратата, 
не ги протяга окачалката. 
Тогава ще си махна шапката 
и
котката 
ще
сложа 
в 
нея.

ДО ДРУГАТА ТРЕВА

До другата трева на мартеница ахнала 
довиждане и всичко хубаво на всичко. 
Дошъл е вятъра до края на гората, 
разплетени са шепа паяци жестоки, 
развързани са девет клони удушвачи, 
а другите остават, защото няма време, 
до другата трева довиждане и всичко.

До сто години дишах, до сто и петдесет, 
но леко съм тъгувал, почти не съм горял, 
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал, 
и колко съм бил верен, неверен и еднакъв? 
Остава много нещо, защото няма време, 
до другата трева довиждане и всичко.

Средречна песъчинка, светило на небето, 
нахапана малина, ужилена забрадка, 
начукан боб разсеян и лодка за морето, 
и радио в ухото на тъжния съсед, 
до другата трева довиждане и всичко.

(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед 
и всичко пак си идва, но ме заобикаля)

до другата трева, 
до другата трева.