Борхес

Хорхе Луис Борхес

Превод от испански Рада Панчовска

Не ще има никога врата. Сега си

вътре и обхваща крепостта всемира,

ни лице, ни опако му се намира,

нито таен център, нито го стена опасва.

Не очаквай, че суровостта на пътя ти,

който упорито в друг се разклонява,

който упорито в друг се разклонява

край ще има. Твоята съдба безпътна

е желязна, като съдията ти. Не чакай

връхлетяването на бика, който човек е

и чиято множествена форма плаши вечно

нескончаемата сплетеност на камънака.

Не очаквай нищо. То не съществува. Даже

в  черния здрач няма го и звярът страшен.

Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo

  
Яна Язова

ПЛАТНОХОДКА

Яна Язова

По морската набръчкана вода
люлееше се светнала във слънце платноходка.
Трепереше след нея слънчева следа,
денят й беше празнична и весела разходка.

Ръмжахме вгледани натам. Хвърчеше тя по туй -
опасното море кат бяла пеперуда.
Но радвахме се, че далеч е, няма да се чуй,
когато се разбий във своята заблуда.

Заблуда ли бе туй, или съдба една
горчива… тя си знаеше, надвесена над мрака.
Че рано днес без трясък, с разкъсани платна
покри я морската вода. И кой за нея плака?

                                            1934


Яна Язова, из архива на Петър Величков

 

Мара Белчева

Родих се да живея в бури -

но ей живота ясноок

ръка на устните ми тури:

"Чуй, тихий извор е дълбок!"

ми каза той - и ме погледна.

И в погледа му аз видях,

във бистрината му победна,

затихнали и плач и смях. 

Мара Белчева

  

Даниил Хармс

НАЧАЛОТО НА ЕДИН ЧУДЕСЕН ЛЕТЕН ДЕН 

Симфония

Даниил Хармс

По първи петли Тимофей се измъкна през капандурата

на покрива и уплаши всички, които вървяха по улицата.

Селянинът Харитон спря, взе един камък и замери Тимофей.

Тимофей изчезна неизвестно къде. „Глей го к’ъв е

пъргав!“ – развика се човешкото стадо и някой си Зубов

се затърча и с всичка сила блъсна стената с глава. „Еха!“ –

викна една жена с подуто чене. Но Комаров й би един

бубак и един чакмак и тя писна и побягна да се прибере.

Приближи се Фетелюшин, подсмиваше се. Комаров отиде

при него и му каза: „Ей, тлъстак!“ – и му заби един в

търбуха. Фетелюшин се опря на стената и се разхълца.

Ромашкин плюеше от прозореца, като се мъчеше да улучи

Фетелюшин. Наблизо една кривоноса жена биеше

детенцето си с леген. А младичка дебелшка мама търкаше

тухлената стена с лицето на хубавото си момиченце.

Едно кученце си беше счупило крачето и се търкаляше по

тротоара. Едно момченце ядеше някаква гадост от един

плювалник. Пред бакалията имаше дълга опашка за захар.

Жените се караха и се блъскаха с торбите. Селянинът

Харитон – беше се напил с денатуриран спирт – стоеше

пред жените с разкопчан дюкян и говореше мръсотии.

Така започна един чудесен летен ден.

 [1939]

 Превод Иван Тотоманов

 


Даниил Хармс

Димитър Воев

 Grйgoire A. Meyer, digital art

 

Димитър Стойчев

Момичето със черните чорапи,
момичето със траурни крака
седеше на една самотна маса
и пушеше.

Цигарата навиваше спирала.
Една спирала
синкава и възходяща,
по която
(както казват философите)
върви живота…

Седи момичето
и пуши.
Краката му навярно си почиваха…
А беше тъжно.

Какво жалеше момичето?

Румен Леонидов

Румен Леонидов

***

Не може празникът без мене да започне
и аз дойдох - с две змии на кълба в очите, 
с две зъбчета зелени във зениците, 
с две камшичета, разцепени от бяс... 
Едното от челото ми кръвта ще лиже, 
а другото в устните ще ме целува, 
когато празникът започне 
                                   да бесува,
да думка с тъпани, с гайди да пищи...

Не може празникът да ни отмине - 
не става дума за проблясъка
на чашата,
запратена в тавана на душата...
Не става дума за безсилието, извикано
да ни спаси!
Ще видите пиянството на трезвите, ще видите
огромните тела на бъчвите.
с ребра, разхвърляни на двора...
Небето пак ще бъде смъкнато,
изпрано на реката, бито,
и на тревата хвърлено да слуша
как крачат мравките безсмъртни
към леговището на смъртта!

Ще дойде празникът. И той ме праща
да съобщя, където трябва и на всички други,
за които празникът не съществува!
Пригответе си наздравици - последните наздравици,
макар да сме привикнали със тостове за бъдещия
                                                                      по-добър
и по-добър, и по-добър, и по-добър, и по-добър, и
                                                               по-добър живот.

Дойдох. Видях. Предупредих.

Спомнете си забравените тържества на тайните!
Спомнете си забравените песни за победата!
Спомнете си забравената кръв!
Спомнете си, защото
празникът ще ви разпита всички!