Страхът ми от думите тъй е голям.
                                                       Рилке

Пламен Антов

Голям е този страх от думите – 
подобно на страхът ми от смъртта, 
подир която ще остане само чуждото 
и тъй необяснимото ми тяло.

Не паметник са думите, а труп – 
тъй слаб, незащитен, разголен...
И всеки подир теб е осквернител груб, 
а ти – отсъстващ и лишен от воля.

Те – думите – са твоята незащитеност.
Тоталната ти женственост, поете.
Дори най-злото ти стихотворение 
като сребриста раничка ще свети.

Като сълзяща малка рана…
О, милост за написаните думи!
Те се люлеят подир нас – камбанни –
подобно тяло на обесил се безумец.

  Кирил Василев, сн. К. Апостолова, 2016 г.


Кирил Василев

***

Любовта ни е безмълвен цепелин

в снежното небе

топъл като виме на коза.

Сянката му виолетова се плъзга

върху езерния лед, сковава

прешлените на ръждясалите корабчета –

зимни домове на бременни вълчици.

Един кентавър влачи дървена шейна,

в която пукат наредени тенекиени кутии.

Виковете на деца откъм брега

размесват в тях

костен прах и цветовете на магнолии.

* * *

Идва време да отплувам с тясната си хладна стая,

седнал на разплутото легло с лице към зеещата рамка на вратата.

Членът ми виси нелепо – сляпо грохнало магаре,

смирено чакащо пътеката в морето

сама да го намери и се извърви под него.

Чрез тежестта му трупешка действителността на тялото си осъзнавам.

По вълните стъпвайки към мен се приближават

онези от жените дето някога ме отвращаваха.

Прегръщам ги и ги оплождам с трезвия покой на свойта немощ.

Косите си отрязаха, покриха коленете ми със тях и си отидоха.

Исках да помисля нещо, но изглежда съм забравил

как да мамя мисълта си.

Стаята ми мързеливо потреперва.

Един рибар, изправен в лодката си, ядовито псува –

разбирам, че съм скъсал пълната му с улов мрежа.

Усмихвам се и търся гребен на вълна, за да се среша.

Когато мъжът прониква в жената

Превод Георги Белев, Георги Рупчев и колегия

Когато мъжът

прониква в жената,

тъй както прибоят загризва брега

отново и отново,

и жената отваря уста от наслада,

и зъбите й блещукат

като азбуката,

появява се Словото, дои звезда,

а мъжът

вътре в жената

затяга възел,

тъй че никога

да не се разделят,

а жената

се покатерва в едно цвете,

дъвче стеблото му

и Словото се явява,

отприщва реките им.

Този мъж,

тази жена

с двойния си глад

се опитаха да проникнат

зад завесите на Бога

и успяха за кратко,

въпреки че Бог

във свойта извратеност

развързва възела.

    Anne Sexton