Пиер Паоло Пазолини

Пиер Паоло Пазолини

Дъжд по границите

Момче, небето плаче

върху огнището на твоя роден край,

върху лицето ти от мед и рози

се ражда месецът дъждовен.

И слънцето, от пушеците черно,

гори те под черничевите клони,

изгаря те по границите,

дордето мъртвите възпяваш.

Небето смее се, момче,

върху чардаците на твоя роден край;

върху лицето ти от кръв и жлъчка

умира месецът изцибрен.

Превод от италиански Любен Любенов