притисни се до пукот в света. стани жена на мъжа. с тези думи те поздравявам и ти казвам: разкопчавай пръстите му с които закопчава колана си. той ще спасява вкуса на женския ти панталон. той ще огъва вълните под зреещия ти корем и ще пътува в него до пристигането. той ще връща падащите ти от корен коси. той ще проправя път на пълзящите цветя под очите ти и ще ги засажда по пилоните на времето. защото едно са чумата на младостта и пъкъла на остаряването.

...

ще повдигне лице ела да я снимаш. нека свирят клаксоните на сватбарските колони по улица раковска. тя малко встрани ще подпира стена и от конденза на стената ще кашля. ще опъва роклята надолу. ще отпива от бутилка минерална вода. ще се задавя. ще тегли въздух от дланите си както теглеше радост от тялото ти. ще издишва като дракон прочетеното и написаното. ще се освобождава. ела да я снимаш. снимката се създава от попадането на светлина върху светлочувствителна повърхност. човек има такава повърхност а тя дори е жена. стои подпряна на стената и се чуди какво прави цяла планета под краката ѝ.

Из книгата „Хоризонтални стихотворения” от Кева Апостолова, изд.”Проф. Петко Венедиков”, София, 2020