***

кометите  сновяха из небето, преобръщаха го и търсеха  местата си, а аз долу разхвърлях телцата на най-нежните думи, защото се срамувах от тях и потъвах в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света.

злото минаваше през проходимото ми сърце, опитваше се да подпали ръцете ми, а аз бързо ги потапях в леденото стъкло на егоизма, за да не ги отрежа с ножа, стиснат между веждите ми.

нажежените ми боси стъпала продължават да  хрупкат охлювите като бонбони, тръгнали да пресичат пътя ми  в тревите.

неуверено умирам и потъвам в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света.

***

и паралелният свят е под краката ми.

по две успоредни е най-евтиното движение.

къде има друга такава като мен.

само при вас съм топла и успоредна.

харесайте моя безкръвен метод на живеене.

оценете старанието ми да съм още с вас.

докато ви говоря изкъпана, спретнато облечена,

самообразована, добре възпитана, отговорна,

заедно с пода ми, тавана и трите ми времена,

изсипвам на масата чантичката си, плащам ви.

крилцата на слънцето млади, съвсем без история,

ме понасят към спорната култура на небето.

по-правописно не може да бъде.