Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: egozentric
Категория: Изкуство
Прочетен: 164496
Постинги: 136
Коментари: 33
Гласове: 66
поезия проза рецензии арт
Автор: egozentric Категория: Изкуство
Прочетен: 164496 Постинги: 136 Коментари: 33
Постинги в блога
<<  <  5 6 7 8 9 10  >  >>
09.04.2017 23:35 - Иван Радоев
 image
Иван Радоев


 

 Зелено обещание

На   Александър Геров,  както му обещах

Иван Радоев

  
Здравей, бъдеще - не ме засягаш! 
Обличам си моето време за път. 
Откъсвам си моята смърт от моята книга - 
пролет е. Сватба е.

И в колоните се озелени една птица, 
и се отскубна, и се блъсна в небето, 
и по хоризонта потекоха гори.

Кой ме посрещна? Кой ме изпрати? 
О, това бе зеленото обещание! Бог

го направи от трева - сбогом! 
  

 image

 

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 418 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.04.2017 19:02
09.04.2017 23:08 - Едвин Сугарев
  image                                                                          Едвин Сугарев

По-близо до смъртта


Едвин Сугарев


От една илюзия в друга илюзия -
както капката роса се стича от листо в листо,
но най-накрая пада на земята.


Та тъй и ти. Сред залисии и надежди,
сред усилия и бездействия -
все в нови пътища, с нови идеи,
винаги уж отначало,
а всъщност само по-далече от небето,
по-близо до пръстта.

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.04.2017 18:41
 
imageЕкатерина Йосифова

ЕСЕН

Екатерина Йосифова

Като циганка скитам

по мъгливи баири.

Пощади ме, не питай

ново лято ли диря.

 

"Пяло, пяло щурчето,

зимнина не събирало

и замръзнало клето

без храна и квартира."

 

Мъдростта е призната

в тази весела басня

и я учат децата

още в детските ясли.

 

Мокър вятър завива

мокра гола земя.

Есента е сълзлива

като стара мома.

 

Камионните дири

дърпат, дърпат полето:

не заспивай, не спирай,

все пак - пяло щурчето.

image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.04.2017 18:40
09.04.2017 10:12 - Иван Пейчев
 image
Иван Пейчев

НАПЪТСТВИЕ

 

Иван Пейчев

 

Когато ти решиш да си заминеш, 
недей си взема сбогом нито с мен, 
нито с морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
Отплувай до съседното пристанище - 
до другото пристанище отплувай незабавно. 
Там ще намериш пак и чайките, и ветровете, 
и лодките със гърбове катранени. 
Ще отпочиват пясъците кротко 
и всички улици ще водят към морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
По кея, опустял внезапно, 
по облака, над залива застинал, 
по дюните, внезапно занемели, 
ще разбера, че вече си заминала. 
Тъй сребърните малки риби идват 
и недокоснали брега, 
се стрелват пак 
навътре във морето. 
Аз дълго ще почуквам със лулата си 
по камъка, горещ от светлина, 
и ще си тръгна, без да я запаля, 
оставил купчинка студена пепел 
по камъка от светлината топъл. 
Вълните ще шумят със белите си гребени 
и този шум, дълбок 
и тъмносин като морето, 
ще спре до тебе, 
тъмносин като морето там, 
във другото пристанище. 
Но ако сушата не ти предложи нищо ново, 
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик - 
веднага си тръгни. 
Ще те разтваря бално хоризонта, 
брегът ще губи свойте очертания. 
Морето има хиляди пристанища: 
отплувай, без да се сбогуваш 
с нито едно от тях. 
Додето някой ден ще чуя смях, 
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи - 
по стълбите на дървената къща 
и върху устните си ще усетя устни 
с дъх на море и нар. 
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш. 
Защото всичко край морето е море. 
То идва, за да си отиде - 
отива си, за да се върне пак.

 

Затуй недей си взема сбогом ни със мен, 
ни със морето. 
Иди си, без да се сбогуваш.


image

Категория: Изкуство
Прочетен: 405 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.04.2017 18:38
09.04.2017 09:55 - Биньо Иванов

image



 Биньо Иванов

ТОГАВА

Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката -
и ще излезна да те търся.
Пътя бил посипан с тръни -
и ще се върна за обувките,
ще хвърля на леглото шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.
Отново ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.

Цялото небе до тебе 
било разхвърляно на облаци - 
и ще се върна за палтото, 
ще се ръкувам - здрасти с котката.
Думите ще съм забравил, 
които трябва да ти кажа, 
а те не чакат зад вратата, 
не ги протяга окачалката. 
Тогава ще си махна шапката 
и
котката 
ще
сложа 
в 
нея.

 

 

ДО ДРУГАТА ТРЕВА

До другата трева на мартеница ахнала 
довиждане и всичко хубаво на всичко. 
Дошъл е вятъра до края на гората, 
разплетени са шепа паяци жестоки, 
развързани са девет клони удушвачи, 
а другите остават, защото няма време, 
до другата трева довиждане и всичко.

До сто години дишах, до сто и петдесет, 
но леко съм тъгувал, почти не съм горял, 
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал, 
и колко съм бил верен, неверен и еднакъв? 
Остава много нещо, защото няма време, 
до другата трева довиждане и всичко.

Средречна песъчинка, светило на небето, 
нахапана малина, ужилена забрадка, 
начукан боб разсеян и лодка за морето, 
и радио в ухото на тъжния съсед, 
до другата трева довиждане и всичко.

(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед 
и всичко пак си идва, но ме заобикаля)

до другата трева, 
до другата трева.

 image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 821 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.04.2017 18:35
08.04.2017 21:14 - Васил Прасков
                     image                                                             Васил Прасков


 Из „СЛАБИНИ”

Васил Прасков

 

НЕДЕЛЯ

стаята плува в слънце и думи

в леките облаци на тялото ти

аз съм всички мъртви

***

плувам в устните ти

снежни като тебешир

лятото убива с поглед

 

КЪРВЯТ СТЪПАЛАТА ТИ КАТО ЗИМНИ ОБЛАЦИ

разлиствам ловката ти слабост

изгряват тихите ти глезени

и кървав залез в сърцето

 

КОГАТО МИ ТРЯБВАШ СЕ РАЖДАШ

на другия ден

прерязваш вените на небето

белите пясъци на зимата

дишат под кървави облаци

 

***

пиша рядко

нямам сили да хвана рак

приятелите ми ме хвърлят под влакове

днес се навършват

15 минути от смъртта ми

 

НЯМО КИНО

в твоя цвят

и на кожата също

сърцето ми мастурбира

внимавам да не те опръскам

с кръвта си

 

***

без теб

сърцето ми е

мъртва маймуна

в слънчев зоопарк

 

ЗЛАТНИЯТ ВЕК

каза ми че ставам

само за две неща –

писане и секс

а аз те обичах

но ти ме обичаше повече

 

 

 image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.04.2017 21:46
 
image
                                                Недялко Славов

     САМОЛЕТ                                

На К.Карамфилов


Недялко Славов

 

Ти искаш да изпиеш тоя свят

на жадни великански глътки

да бъдеш Хектор

да спасяваш всички Трои

да вдигаш всички Мъртви като свои


Пред нас е Зевсовият град

погълнал седемте деца тепета

и сред декорите на паметта

се мяркат бившите момчета


– Такъв актьор Но как Нима

Да срича сутрешни реклами


– Получи мат от млада дама


– Тъй къдрокос  С гръмовен глас

Та той бе сочен от небето


– Уби го влакът на битието


О смърт на ежедневни дози


Не гледат те от некролозите –

монтьорът с пръсти на Шопен

и местните поети с мъртви музи

Рефренът им с трагично постоянство 

“ О, да – ще гаснем тук докрая

   о, да – мушкато сме в саксиите

   о, да –по стълбите към Рая. “


Така е тук


Градът заключи свойте луди

изгони всичките мечтатели

и продавачи на балони

и  въздухоплаватели


И – не – не викай

Няма будни


В телата вече няма скок

И днеска властва поглед друг

Върти се тоя поглед в кръг

и в него няма Бог


Но да вървим след нашата Ариадна

защото знаеш как започна –

по обед слънцето припадна

по здрач пресичахме градината

На писоара бе изписано


“ Смърт на пешеходната ни формула”


Допълних “Смърт на гравитацията”

Ти нарисува профила на танца

аз пък римувах две акации

разминахме се със дузина данъчни

две кучета и седем котки

банкер със плюшена походка

 n бройка тайни полицаи

войниче в гарнизонен отпуск

жонгльор със думи


и накрая


те всички в края на градинката

настигнаха и сянката й

и блондинката

 

А ние с тебе продължихме

и  стигнахме порутен дом

Живееше там старец-гном

с пет вятъра и шест клошара

Ала не беше дом и ти го знаеше

и пътьом в утринния зрак

с два щриха го превърна пак

в храст със врабци през януари.

 

О тоя свят е сън в съня


Сбор от премигнати реалности

Издава тайната си при ръкуване

И всеки път е пророкуване

И все започва  отначало

с очи на Ангел

с ново тяло

 image

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 


 

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.04.2017 18:33

image Белослава Димитрова
Писано от Саша Грей 2

Белослава Димитрова

Аз съм олимпиец в любовта
еби умри еби умри обичай
нулева секреция аборт
биопсията извършена успешно
много мъртви около мен около нея
чудя се защо аз съм още тук
„Хайде сега да станеш
да си вземеш нещата
и да си тръгнеш”

                     Белослава Димитрова, сн. К. Апостолова, 2016

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 2906 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 18.04.2017 12:31
 
imageАлександър Геров


ПОЕТ

Александър Геров

Каква внезапна самота,
напомняща за времето далечно.
О, тя ще се разкрие пред света,
когато всичко стане вечно.

И моят образ там ще се яви,
дал разрез на епохите големи.
Във него всичко ще се появи,
решило всякакви проблеми.

Мен никога не ще ме оценят,
тъй както сам не мога туй да сторя.
Живял е в мен щастлив светът,
за миг намерил своята опора.

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 690 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.04.2017 18:31
08.04.2017 10:49 - Силвия Чолева
  image Силвия Чолева

Силвия Чолева

...
има болки

които не си отиват
упорито стоят
забити някъде в тила
смъдящи болки
не се придвижват
нито напред нито назад
не помръдват
разрастват се с времето
сякаш са част от тялото
не може да се отреже
не може да се изолира
напомня за себе си постоянно
като нещо което си взел
а не можеш да върнеш.


Из книгата на С. Чолева "От небето до земята"

 Woman with a Tulip (1945) by Lucian Freud

 image

Категория: Изкуство
Прочетен: 1299 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.04.2017 12:37
08.04.2017 10:12 - Тома Марков
 image
     Тома Марков, сн. К. Апостолова



КАДИШ

(на Деница Стефанова)

Тома Марков

не обичам да помня
да е валял дъжд
докато спя винаги
хубавите неща
ми се случват рядко

най-често съм
на някакъв таван около
националния дворец
на културата в банята
хубаво е и на
вратата се почуква
и си мисля че си ти
и казвам влез
и вратата се отваря и
в банята вместо теб
влиза националния
дворец на културата
ами да неприятно е
помисли съгласи се
и се постави на мое
място или дори
на твое докато сънуваш
как аз изчезвам
в едно море докато ти
без да плачеш
една след друга поглъщаш
костилки от праскови


                  Тома Марков, сн. К. Апостолова, 2014 г.

 imageimage

Категория: Изкуство
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 21.04.2017 12:23
08.04.2017 09:06 - Христо Фотев

image


КОЛКО СИ ХУБАВА

Христо Фотев

На М.К.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

 

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

 

 image

Категория: Изкуство
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.04.2017 18:26
<<  <  5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031