Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: egozentric
Категория: Изкуство
Прочетен: 167203
Постинги: 138
Коментари: 34
Гласове: 68
Профил на egozentric
Име:
Кева Апостолова

Статистика
Популярни постинги:
18

Постинги този месец:
2

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
2

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
6

Блог вълни:
138
Последни постинги

 

„МАЛКО ПАРЧЕ МЪГЛА”

 

аз съм черногледа. песимистка.
саможива. меланхолична. мрачна.
неприветлива. навъсена. злобна.
гибелна. угнетена. жлъчна. нервна.
намръщена. противна. моногамна.
враждебна.

това, че съм черногледа. песимистка.
саможива. меланхолична. мрачна.

неприветлива. навъсена. злобна.
гибелна. угнетена. жлъчна. нервна.
намръщена. противна. моногамна.
враждебна не означава, че

ако не съм черногледа. песимистка.
саможива. меланхолична. мрачна.

неприветлива. навъсена. злобна.
гибелна. угнетена. жлъчна. нервна.
намръщена. противна. моногамна.
враждебна няма да поискам да съм

черногледа. песимистка.
саможива. меланхолична. мрачна.

неприветлива. навъсена. злобна.
гибелна. угнетена. жлъчна. нервна.
намръщена. противна. моногамна.
враждебна, защото, боже,

чуй прилепите как удрят стъклата на автомобилите
и молят за помощ.
виж лазера, който разбива
каменните основи  под къщите.
ридай -
земята е място за редки болести.
проумей - набутал си пропорциите ми в малко парче мъгла.
укротяваш насила интуициите ми.
оскърбяваш волята ми за красота и безсмъртие.

спаси ме. пусни ме. позволи  ми,
докато ти придържаш облаците,
аз да разтварям главите на напъпилите цветя
в твоите градини. 

Категория: Поезия
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.03 18:02

image

/…/

не оспорвайте – Земята е земноводно,

опозиция на универсума,

изтрезвителното, свършекът на човека,

следа от невидим свят,

алчност, която тъгува,

Земята е личност, завладяна от нежност

по богове с имена,

които не съществуват, виждала съм ги.

Обсебена от човешката сетивност,

чакам теб, любими,

а библейският Йов вие в утробите,

реже главите на сперматозоидите,

не го спирайте, мен спрете –

обичам го, не го обичам, змия е ДНК-то.

Прочитам високо гласа си:

академичната общност си разпределя миналото,

как да наместя бъдещето в настоящето?

С духовното лидерство на тополите?

Тополите са хищници, родени в колби,

а аз съм проблем на храмовете – не на религиите:

искам да спя с ДНК-то на Хеопс, Заратустра и Хегел;

с буквите на прокълнатите поети;

с нотите на токата и фуга в ре минор;

с мъжете от пейзажите на Пусен ;

с правописа на Христо Ботев;

с боите на Иванов от Третяковската галерия;

с прахта около изваждането на Давид от камъка;

с отклонението при самолетните катастрофи;

с една секунда ниагарски водопад;

със змийчетата в крясъците на Стивън Тайлър;

с шапитото над София, приплъзвано от Витоша.

Разкопчай бронежилетката си, любими,

изсуши косите ми с двете си ръце, изслушай ги,

тихият шум между мъжа и жената

е съвършеното примирие, вярвай в него, любими.

Неверниците да бъдат причаквани,

обграждани, хващани и избивани

с постиженията на всички войни,

не ги оставяйте да се покаят

и ДНК-то им да бъде изгорено, не погребано.

Ускори доброто да пробие през покварата, любими.

Ти ли развързваш обувките ми пред леглото?

Нощ е в леглото ни, съблечи бронежилетката,

свий я на възглавница под таза ми, издигни ме.

_______

Из книгата "Не пишете повече, аз написах всичко"от К. Апостолова, Изд. „Проф. Петко Венедиков”, София – 2014

(Част от поетичния цикъл "Развързваш обувките ми")

 image
Категория: Поезия
Прочетен: 329 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 06.03 22:36
image

вие сте

безобразията на дясната ръка.

заровените в гробове

висши образования.

рецептите за бира

от времето на Христос.

надеждата – това смешно човече.

те са

гърмежът в очите ми,

метрото под ребрата ми,

краят на телесната ми еволюция.

какво по-точно искахте от мен.

това е вашата вечер,

непоносима като родител.

това са вашите отсрещни пет входа,

които искате да зазидате.

това са вашите необличани

сватбени костюми.

това са вашите сто метра мълчание 

след тежка раздяла.

това са вашите „о, щастливи дни”,

които блестят като заклани.

това е  вашето надгробно дърво,

повейте.

 

Из глава „Размирици зад челото” в книгата „Внимавай, преди да се родиш” от К. Апостолова, изд. „Фондация Емили”, София, 2023


image

 
Категория: Поезия
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове: 2
 





     „В МЕСОЯДНОТО ЦВЕТЕ ЗА ДВАМА”


.

женското й писане.

мъжкото й четене.

детските й слаби ангели

красиви като наградени котки

с  бронирани опашки.

с бронирани опашки.

.

закопава се дълбоко в теб.

после дълго се разкопава.

а нашийникът на луната разцъфнал е.

а нашийникът на луната разцъфнал е.

.

на заден план: морето се отваря трудно.

на преден: слепец изследва лицето й.

размазва и изравнява дишането си с нейното.

размазва и изравнява дишането си с нейното.

.

развежда се със себе си.

покрива луната с креп,

който ти откъсна

от малката й черна рокля.

от малката й черна рокля.

.

каквото и да й изпратиш, няма да го получи.

грозна е нощта, точно както тя я обича.

пипа се с живота, както влюбените си пипат.

ако той се откаже от нея, тя ще отрече, че е живяла.

 ако той се откаже от нея, тя ще отрече, че е живяла.

Категория: Поезия
Прочетен: 4029 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 29.01 16:51


image

с догоре закопчана черупка, от която тече
коса и шал,

тя му каза: под устойчивата мода на луната,

 из памуковите ниви на вятъра, аз те моля:

 ела да ми убиеш няколко лалета

и да ги положим заедно на прекрасния ни гроб.

 

 

Из книгата „Хоризонтални стихотворения” 

image
Категория: Поезия
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 13.08.2022 21:14
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031