Глава Първа

И тази нощ Алисън Дилорентис не успя да спи добре.Будеше се непрекъснато,не можеше да диша и усещаше копринената си нощница пропита от пот да полепва по кожата й. Каквото и да правеше,не можеше да прогони безсънието,което я измъчваше вече няколко дни.Можеше да се обади на Емили,но не искаше да й звъни толкова късно,защото знаеше колко важна бе тази конференция за нея.От това може би зависеше кариерата й като тренъор в гимназията.Емили щеше да отсъства от Розууд няколко дни. Предстоящата конференция събираше най-добрите тренъори по плуване в щата и щеше да се проведе в Ню Йорк и затова се наложи Емили да замине два дни по-рано,за да има време да се подготви и да репетира това,което беше решила да говори пред гостите и тренъорите,които щяха да присъстват на събитието.Тя се подготвяше повече от месец за тази конференция.Там щеше да присъства и Дерек Смит.Важна клечка,с много влиятелно положение.Дерек беше директор в Акадамия Смит,която беше най-голямото спортно училище в Ню Йорк,специализирано за деца таланти в областта на плувните спортове.Ако Емили се докажеше пред него,това й осигоряваше обещаващакариера като тренъор.Можеше дори да се преместят да живеят в Ню Йорк,далеч от всичко,което преживяха в Розууд.Далеч от страха,далеч от убийствата,далеч от миналото....
Алисън беше сама с децата и това малко я плашеше.Може би затова и тази нощ не успя да заспи.Въпреки,че си легна късно и взе успокоително,се чувстваше като на тръни.Още си спомняше събитията от онова лято.Въпреки,че изминаха 5 години,тя не забрави какво й причини Арчър Дънхил.Нито пък успя да изтрие от съзнанието си стореното от Алекс Дрейк.Въпреки,че не го признаваха,петте лъжкини още живееха с миналото.Алисън се въртеше в огромното легло и един единствен въпрос се въртеше в съзнанието и й я караше да се побърква. Какво ако всичко се повтори.Какво ако отново всичко се завъртеше с пълна сила и пометеше всичко по пътя си.Знаеше,че нещо ще се случи.Знаеше го и се чувстваше виновна.Децата отдавна спяха. Лили и Грейс вече бяха достатъчно големи за да могат да спят отделно.Така и Емили и Алисън можеха да останат на спокойствие и да се усамотят когато и колкото си пожелаеха.Алисън не издържа на напрежението и седна в леглото.За момент съзря силует в тъмното.На вратата... Всичко беше толкова тихо.Чуваше собственото си дишане.Учестеният й пулс я караше да се страхува още повече.Усети как кръвта й нахлува мощно в главата и адреналина й се вдигаше със скоростта на излитащ самолет.Затвори очи и после ги отвори.Не виждаше никого.Но беше убедена,че някой я гледаше.Не знаеше дали беше мъж или жена.Но можеше да се закълне,че видя нещо на вратата.Алисън се пресегна и светна нощната лампа.В стаята разбира се нямаше никого.Тъкмо когато се накани все пак да се обади на някоя от приятелките си чу шум от разбиващо се стъкло.Това я накара да подскочи.Отново получи сърцебиене и усети да се поти.Обилно.Страх.Това усещаше.Но знаеше,че трябва да стане и да провери какво става.Ами ако някой беше проникнал в къщата? Ако се случеше нещо на децата? Емили никога нямаше да й го прости. Алисън стана от леглото и тръгна към стаята на момичетата.Не знаеше от къде точно дойде шума,но определено първото място където щеше да провери беше стаята на децата. Излезе от стаята и се озова в дългия коридор.Непосредствено до тяхната спалня,се намираше стаята на Лили и Грейси. Когато видя вратата на спалнята плътно затворена се паникъоса.Никога не оставяха вратата на затворена.Винаги държаха вратата да е напълно отворена.Така децата не се страхуваха да останат сами и заспиваха спокойни.Алисън отвори и видя малките съкровища да спят по леглата си.Когато се убеди,че те са добре успокои.Тъкмо когато реши,че може би й се е причуло отново чу звук.Плащеш звук.Чуваше стъпки.Този път наистина реши,че в къщата има някого и беше решена да разбере това. 
Излезе от детската стая и слезе в кухнята.Огледа се,но не видя никого.Реши да вземе някакво оръжие за да се защитава,ако евентуално човека в къщата решеше да я нападне.Отвори чекмеджето и извади голям кухненски нож.Острието му проблесна на лунната светлина.Алисън се обърна и тръгна да оглежда трапезарията.Спъна се в нещо.Погледа в краката си и видя стъкла.Вазата,която двете с Емили си бяха купили от Франция,сега беше строшена на хиляди парченца.Навсякъде имаше стъкла.Как ли щеше да се поправи.Толкова много харесаха тази ваза на един пазар във Париж.Алисън остави ножа на масата и се наведе да събере остатъците. -Алисъъъън......- чу се от някъде и това я накара да замръзне.Този глас.Толкова й беше познат.Реши да остави проклетата ваза и да вземе отново ножа и да накара копелето да си плати за това,което отново й причиняваше.Сигурна беше,че това е гласа на онова изчадия Арчър.Захвърли парчетата ,които успя да събеде и отново хвана ножа в ръка.
-Какво искаш от мен Арчър? Ти си мъртъв! Умря и никога повече няма да ме докоснеш! Остави ни намира! -извика Алисън като стискаше ножа и очите й напрегнато търсеха отново да фокусират силуета,който беше видяла по рано в спалнята си.
-Алисъъън.....Страх ли те е....Трябва да те е страх....-отново се обади тайнственият глас.Алисън вече усещаше паниката да се надига в гърдите й.Преди беше уплашена,но сега беше паникъосана и усети ръцете й да треперят толкова силно,че можеше да изпусне ножа.Реши да действа.Видя телефона на масичката в дневната.Ако не стигнеше до него,едва ли би успяла да се справи със ситуацията.Може би полудяваше.Може би отново Арчър оживяваваше в съзнанието й и й праваше номера.Но не можеше да рискува.Реши да се обади в полицията.Може би беше най-обикновен крадец,който беше нахлул в къщата и по чиста случайност да е бутнал скъпата ваза от бързане да не бъде хванат и от страх да не е събудил обитателите да е напуснал отдавна и сега тя да се вкарваше във страшни филми.Но все пак видя силует.Чу стъпки.Видя счупената ваза.Най-вече чу гласа.Неговият глас....Не можеше да контролира повече положението.Не беше толкова безтрашна,че след всичко това да си легне спокойно и да заспи все едно нищо не се беше случило. Взе телефона и набра 911. Тъкмо когато се канеше да съобщи за предполагаемия крадец в къщата си,Алисън усети присъствие.Някой стоеше зад нея.Усещаше го с всяка частица от тялото си.Можеше дори да чуе как диша.Дори не си направи усилието да остави телефона,когато се обърна и го видя.Очите й се разшириха от ужас.Отвори уста в опит да изпищи,но тъкмо в този момент усети удар.Толкова силен удар в слепоочието,че моментално се влече на земята.Мобилният й се разби на пода със такъв трясък,че в такава тишина,това й се стори като изстрел на пистолет.Едри капки кръв започнаха да капят по килима.Алисън лежеше по корем и не знаеше какво й се случва.В този миг усети как всичко започва да й се върти и постепенно започна да й причернява.Знаеше,че след малко ще изгуби съзнание.Знаеше,че той стой над нея и я гледа с дяволската си усмивка.Знаеше го и осъзнаваше,че може би никога повече няма да види дъщерите си.Но се предаде пред болката и замайването.Затвори очи.Сега беше неговият ред.Неговият ред за възмездие....