Владимир Сабоурин

НА КЕВА АПОСТОЛОВА С ВЛАДИМИР САБОУРИН

 (фейсбук интервю/facebook interview на тема „Българско литературно лято’2016")

К. А.: Умора от литсемейството ли е Лято’2016?

В.С. - Да, развод ми дай.

2. Защо между шумно подаваните от теб документи за развод долавях едно твое „ спрете ме!” ? Но те не те спряха. Оставиха те да правиш каквото си щеш. Защото си тяхно дете ли?

- Добре си доловила, че имах много за губене. „Те” въртяха обаче телефони, пишеха анонимни писма и разказваха басни. Оказа се, че меко казано не стават. Иначе съм дете на Иван Методиев, светла му памет. Той занесе мои стихове в някогашния „Литературен вестник”.

3. Фейсбук-народът запомни името ти, но пострада книгата ти „Работникът и смъртта” (поетичното бг-чудо на 21 век, възхвалявано от такива капацитети като Ани Илков и Кирил Василев). Греша ли като си мисля, че ти си черната котка, която мина път на тази забележителна книга и тя остана извън класациите? Наградите нямат значение, но разберем ли, че даден филм има Оскар, тичаме да го гледаме.

- Нямаше бартер ФБ-народ /„Работникът”. Книгата е за справедливостта, която без свобода е невъзможна. Условието за свобода тук обаче е отказ от БГ класациите.

4. „Аз на теб – ти на мен” в културен превод не означава ли „Светът се крепи на лични връзки и взаимоотношения”?

- БГ литературният мир се крепи като свински черва, както и политическия.

5. Общо взето всички войни от зората на човечеството до ден днешен са започвали заради жена. И в тази, която Европа води в момента, общото положение на философската й доктрина се върти около това дали жената да се къпе в морето по бански или с арабска рокля. Твоята война също започна заради жена. Много ранени мъже около Силвия Чолева, която вероятно нито е очаквала такава едностранна, пуническа баталия, нито й се ще да събира трупове. А ти като че ли си най-нараненият. Някои твои рани загноясват. Да не умреш?

- Винаги съм бил архилоховски* войн. За мен се почна с обидата, нанесена на Ани Илков от Йордан Ефтимов. После академичната глутница нападна Силвия. Същевременно защитавам принципи, не лица и ми е все тая дали защитените лица искат или не да бъдат защитени от мен. Раните, които съм понесъл в академията, не можеш дори да си ги представиш. Това беше добра подготовка за раните в литературата. Литературната глутница НЕ е по-страшна от академичната.

6. Искаш ли смъртта на Георги Господинов? Питам, защото ти прибра оръжието за масово поразяване и се фиксира в Господинов, стигна до болезнено самонавиване срещу него, до впиване в името му така, че едва ли не само смъртта би могла да те смили/смири.

- Тезата, че Г. Господинов е „жертва” е стара колкото мирния преход. Тя се използва от посткомунистическите елити всеки път, когато икономическите им интереси биват застрашени. Нищо болезнено не виждам в посочването на язвите на БГ литературното поле. И то не от лятото на 2016-та. Вж. текста ми „За интервюто на Георги Господинов в сп. „Егоист” 12/99”. Още тогава усетих какво ни очаква. Сега, 17 години по-късно, виждаме феномена напълно завършен: корпоративна приватизация на литературен обществен ресурс. Г. Господинов е Делян Пеевски на БГ литературата.

7. Не, не, не! Искам да махнеш това изречение за Жоро и Пеевски. Просто не е така. Няма как да е така. Не може да е така. На Жоро просто малко повече му върви. Нека поне един съвременен български писател да е малко щастлив от писането си. При това той е талантлив! Моля те – махни го!

- Анализът ми на феномена Господинов още от самото начало се фокусира върху ПР-медийната конструкция. После дойде включването на БГ държавата в конструкцията. Не е късмет, а политически проект. Надявам се той сам да се оттегли от този проект. Въпросът отдавна не е естетически, политикономически е.

8. В България пиар-частта в литературната система е такава: нямаме литературни агенти, които да предлагат и да се борят за определени заглавия и имена; самият писател си е пиар, а това е най-гадничката част, след като си бил бог, докато си писал! Ако един талантлив и добре изглеждащ български писател, с лично обаяние, не отказва вниманието на журналистки, журналисти, преводачки, преводачи, издателки, издатели, членове на журита, на селекции..., а се ползва от това, трябва ли да го мразим и заклеймяваме?

- Симпатягата, който описваш, може да е съществувал в началото на 10-те. Сега имаме пред себе си олигарх, за когото работи държавата, т.е. данъкоплатеца.

9. Победител ли е онзи, който забива хартиеното си знаме в поле, осеяно с трупове на литератори, които дори държавата им не ги ще, камо ли Европа или пък света?

- Аз винаги съм с победените.

10. Всъщност държавите слагат оръжия в ръцете на хората, различни оръжия - на различни хора. Българският случай Лято’2016 различен ли е?

- БГ държавата даде всички оръжия на литературното поле на Г. Господинов. Свободата изисква всеки достоен мъж и достойна жена да разполага с оръжие, за да гарантира фундаменталните си свободи.

11. Засега до теб виждам твърдо застанал само поетът Васил Прасков. Подсещам, че в началото на века той бе мозъкът на екстремния камерен литературен кръг „Рамбо 13” с възвание „Нашата цел е да избием всички индивиди, които не проявяват мислене, пасивност (без да са педерасти), не вярват в края на изкуството, изобщо не вярват в нищо и следователно подлежат на рециклиране” , с начална крачка „Не ние сме създали света, в който са ни наврели” и с голямата цел да отворят „дупка към нов свят”. Засега проявявате демократизъм и либералност – приемате в НСП всеки, който пожелае. Искате да печелите от оборота – тоест, важна ви е бройката. Като насъберете достатъчно количество, тогава ли ще се чистите от неподходящите?

- Без Васил нямаше да го има Манифеста. Той ми е голямо вдъхновение в концептуален план. В личен план яко сме се карали. Всъщност сега тече процес, обратен на визирания от теб – на оттегляне на подписи под натиск на Корпорацията.

12. Смяташ, че т нар. от теб Корпорация би си губила времето с такава детинщина – да обработва хора да ви напуснат?

- Случаят Величкова (т.е. Д. Енев + Г. Господинов) е само началото.

13. Ще учредите ли награди? Само за хората на НСП ли ще бъдат или за цялото коренно поетично население?

- Какви награди, нема кинти. А наградите без парично изражение са чиста проба търговия с влияние – вж. „Перото”.

14. Ако земната ос малко кривне няма да имаме интернет. Твоята идея и разработка са тясно свързани с Facebook. Мислите ли вие там за пари, за канцелария, за издателство, за тия битови неща, без които духовното страда и често загива?

- Засега сме изцяло ФБ базирани и разчитаме на тази свобода. Духовното само може да спечели от риска на свободата.

15. Както е вървяло и още си върви, ние никога няма да имаме български литературен нобел. Дано някой хирург от „Пирогов” успее да зашие отрязана глава върху тяло, та поне за медицина да вземем. Коментарът ти?

- Не съм член на инициативния комитет по генно инжениране на БГ Нобел. Нема потенциал, нема Нобел. Какъв е точно проблемът?

16. Аз те обичам, но не те харесвам. Какво да правя?

- Това е предпоставката за всяка силна връзка.

17. Хахаха, влюбена съм в мозъка ти! – искаш ли така да завърши fb- интервюто ни?

– ДА! чудесен финал. В. С. Краят на мирния преход в литературата изскача във всеоръжие от мозъка ми. Не знам дали е красиво, но вече нищо няма да е като преди лятото на 2016-та.

*архилоховски - агресивен тон, придружен с известен дидактичен елемент.

22 септември 2016 г.

Владимир Сабоурин, Първо четене на НСП (Нова социална поезия), ноември 2016, снимки - К. Апостолова