ПОДАРЕНИ ДИСКОВЕ

Кева Апостолова

*

До горе иска да е с теб,

заради многото думи

в едната.

*

Кон на корида,

намушкан от бик е

смехът преди сбогом.

*

Сега ми сипи догоре

една дума от нашите

и се дръж по-щастливо,

не гледай от мен, каза тя,

най-важното е,

че и на Марс има лед за чаши,

а не че нотите

се разбягват от сигнала ни.

Този час се залежава в мен,

продължи тя,

и ме разболява за теб.

Подлакътнико на фотьойл,

смаляваш ме до кралица

с отсечена глава,

завърши тя.

Традиционната часа с вода се разля.

*

Видя  дясната си ръка

и се опита да я изтръгне.

Аз също.

Изключи машината на лицето си

и опустя.

Аз също.

Разруши правия път

в косите си.

Аз също.

Подгони с камък

сърцето си.

Аз също.

Поиска от майка си и баща си

отново да се родят и оженят.

Аз също.

Захвърли  запалка

след един Нерон.

Аз също.

Не тичаше,

а течеше към него.

Аз също.

Не лягаше,

а раждаше от него.

Аз също.

Така дойде краят на блуса

и си отиде по елпощата.

Аз също.

(P. S. Гумирана планина. Покай се, птицо)

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.

 selfie