Владимир Маяковски

Чуйте!
Нали, щом звездите се запалват -
значи - това на някого е нужно?
Значи - някой иска те да бъдат?
Значи - някой бисерни нарича
                                          тези храчки?
И мятайки се
във виелицата на жарта по пладне,
втурва се към бога,
бои се, че е закъснял
и плаче,
целува жилестата му ръка
и моли -
непременно звезда да има! -
кълне се -
че няма как да понесе
тази беззвездна мъка!
А после,
върви тревожен,
но спокоен външно.
И някому говори:
“Нали няма нищо?
Не е страшно?
Да!?”

Чуйте!
Нали, ако звездите
изгряват -
значи - това на някого е нужно?
Значи - това е необходимо,
за да може всяка вечер
над покривите
да припламва, макар и една звезда?!

1914 г.

Владимир Маяковский, 1911 г.