Страхът ми от думите тъй е голям.
                                                       Рилке

Пламен Антов

Голям е този страх от думите – 
подобно на страхът ми от смъртта, 
подир която ще остане само чуждото 
и тъй необяснимото ми тяло.

Не паметник са думите, а труп – 
тъй слаб, незащитен, разголен...
И всеки подир теб е осквернител груб, 
а ти – отсъстващ и лишен от воля.

Те – думите – са твоята незащитеност.
Тоталната ти женственост, поете.
Дори най-злото ти стихотворение 
като сребриста раничка ще свети.

Като сълзяща малка рана…
О, милост за написаните думи!
Те се люлеят подир нас – камбанни –
подобно тяло на обесил се безумец.