Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: egozentric
Категория: Изкуство
Прочетен: 167192
Постинги: 138
Коментари: 34
Гласове: 68
Постинг
17.04.2017 11:04 - Робърт Бърнс
Автор: egozentric Категория: Изкуство   
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.04.2017 11:41


 image Робърт Бърнс

Робърт Бърнс


Превод Владимир Свинтила

 

 

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна 
вечерта веднъж, 
Джени вир-водица стана 
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, 
Джени пламва изведнъж. 
Бърза, мокра до колени, 
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой 
в цъфналата ръж 
и целуне този някой 
някого веднъж,

то нима ще знае всякой 
де, кога веднъж 
някога целувал някой 
в цъфналата ръж? 


Девойката, която ми постла легло
 

По пътя ме настигна мрак, 
планински вятър, силен мраз. 
Замрежи всичко ситен сняг 
и без подслон останах аз. 

За щастие във моя смут 
една девойка ме видя 
и мило в своя дом приют 
за през ноща ми даде тя. 

Дълбоко
й благодарих, 
учтиво преклоних чело- 
учтиво и се поклоних 
с молба да ми даде легло. 

Тя с тънко ленено платно 
легло във къта ми постла, 
наля ми в каната вино 
и “лека нощ” ми пожела. 

Когато до самия праг 
със свещ в ръката тя дойде, 
девойката замолих пак 
възглавница да ми даде. 

С възглавницата във ръка 
се върна тя при мен за вчас. 
Със таз възглавница
- така 
я взех в прегръдките си аз. 

Тя трепна в моите ръце 
и каза, като в мен се сви: 
“О, ако има в теб сърце, 
моминството ми остави.” 

Тя бе с коси от мек атлаз 
и бяло като крин чело. 
С ухайни устни беше таз, 
която ми постла легло. 

Бе хладен нежният й крак 
и кръгла малката й гръд: 
две малки, бели преспи сняг, 
навяни в тоя таен кът. 

Целувах милото лице, 
косите
й от мек атлаз. 
И тъй, с момичето в ръце, 
във сън дълбок потънах аз. 

И пред разсъмване почти, 
за път когато бях готов: 
“О, ти, опропасти ме ти"- 
ми каза моята любов. 

Целунах скъпото лице, 
очите, пълни със тъгa, 
и казах: "Тия две ръце 
ще ми постилат отсега.” 

Тогаз тя взе една игла 
и дълго ши през тоя ден. 
Сама до хладните стъкла 
тя риза шиеше за мен. 

Години има оттогаз, 
бледнее бялото чело. 
Но все по-скъпа ми е таз, 
която ми постла легло. 



Stock Photo - Robbie Robert Burns Museum Dumfries written Signature Scottish poet Scotland UK literature

image

 

Burns House Dumfries

image


 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031