Пламен Дойнов, сн. К. Апостолова
( в редакцията на сп. "Театър")

389 г.пр.Хр., Атина

Пламен Дойнов

Пият мравки от черни бокали,

от очите на важния дядо,

и възбудени щъкат нагоре

към петата на сивото слънце,

те ликуват със мускули алени,

бъбрят нещо със шепот площаден,

с тежестта си красиво се борят,

всяка мравка е сянка на зрънце.

Мили мравки, задръствате пътя,

замръзнете прощално послушни!

Златни бръмбари стилно се смеят

и ги мъчат с изпитани щипки...

Тези мравки пренасят смъртта си

със достойнство на гении, пуши

над кервана възхита елейна,

похотливият Бог ги опипва.

Те ще крачат до тихия пясък -

многоточие черно - клокочат

и щурмуват, и бързат, и куцат...

Ето, идат еднаквите братя!

Но петата на слънцето плясва

и се пръсват пълзящите точки,

и е време за моите звуци

да надмогнат гърма на петата.