Георги Рупчев

НАЧАЛО НА МЕМОАРИ

 Георги Рупчев

Седим с Христос във кухнята, 
седим сами 
над празните си чаши и над часовете си, 
а вечерта отвън отчаяно избухна 
без предизвестие.

Отсреща беше зоопаркът, а го нямаше по-късно. 
Навярно тигърът-красавец го погълна, 
тюленът като топка 
завъртя света върху носа си 
и преобърна го напълно.

И времената се отляха, 
цветовете се размиха, 
а ние все така седим и дъвчем механично. 
Отвън и вътре става все по-тихо, 
чешмата само времето отсича.

И после пак, и после пак, 
и пак, и още, 
макар нощта да се издънва вън зловещо... 
Е, безпросветните, снишени нощи 
погаждат ми понякога такива срещи.

И просто нямаме какво един на друг да кажем, 
и просто нямам за какво да се помоля, 
самичък изпълзявах 
по надземните етажи 
и сам се спуснах след това надолу.

Земята си е същата, за никого не стига, 
обърках горната и долната земя тогава, 
сганта ревеше там: „Разпни го!“ 
и ревна след това: 
„Пусни Варава!“

Неверник и обезверен сме тук, 
от някоя земя прогонени 
а тишината между нас трепти, та чак ще звънне. 
А някой ден навярно ще напиша спомени 
как чакали сме със самия Божи син да съмне.