Биньо Иванов

ТОГАВА

Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката -
и ще излезна да те търся.
Пътя бил посипан с тръни -
и ще се върна за обувките,
ще хвърля на леглото шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.
Отново ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.

Цялото небе до тебе 
било разхвърляно на облаци - 
и ще се върна за палтото, 
ще се ръкувам - здрасти с котката.
Думите ще съм забравил, 
които трябва да ти кажа, 
а те не чакат зад вратата, 
не ги протяга окачалката. 
Тогава ще си махна шапката 
и
котката 
ще
сложа 
в 
нея.

ДО ДРУГАТА ТРЕВА

До другата трева на мартеница ахнала 
довиждане и всичко хубаво на всичко. 
Дошъл е вятъра до края на гората, 
разплетени са шепа паяци жестоки, 
развързани са девет клони удушвачи, 
а другите остават, защото няма време, 
до другата трева довиждане и всичко.

До сто години дишах, до сто и петдесет, 
но леко съм тъгувал, почти не съм горял, 
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал, 
и колко съм бил верен, неверен и еднакъв? 
Остава много нещо, защото няма време, 
до другата трева довиждане и всичко.

Средречна песъчинка, светило на небето, 
нахапана малина, ужилена забрадка, 
начукан боб разсеян и лодка за морето, 
и радио в ухото на тъжния съсед, 
до другата трева довиждане и всичко.

(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед 
и всичко пак си идва, но ме заобикаля)

до другата трева, 
до другата трева.