Прочетен: 481 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2017 21:46
Из „СЛАБИНИ”
Васил Прасков
НЕДЕЛЯ
стаята плува в слънце и думи
в леките облаци на тялото ти
аз съм всички мъртви
***
плувам в устните ти
снежни като тебешир
лятото убива с поглед
КЪРВЯТ СТЪПАЛАТА ТИ КАТО ЗИМНИ ОБЛАЦИ
разлиствам ловката ти слабост
изгряват тихите ти глезени
и кървав залез в сърцето
КОГАТО МИ ТРЯБВАШ СЕ РАЖДАШ
на другия ден
прерязваш вените на небето
белите пясъци на зимата
дишат под кървави облаци
***
пиша рядко
нямам сили да хвана рак
приятелите ми ме хвърлят под влакове
днес се навършват
15 минути от смъртта ми
НЯМО КИНО
в твоя цвят
и на кожата също
сърцето ми мастурбира
внимавам да не те опръскам
с кръвта си
***
без теб
сърцето ми е
мъртва маймуна
в слънчев зоопарк
ЗЛАТНИЯТ ВЕК
каза ми че ставам
само за две неща –
писане и секс
а аз те обичах
но ти ме обичаше повече