Недялко Славов

     САМОЛЕТ                                

На К.Карамфилов

Недялко Славов

Ти искаш да изпиеш тоя свят

на жадни великански глътки

да бъдеш Хектор

да спасяваш всички Трои

да вдигаш всички Мъртви като свои

Пред нас е Зевсовият град

погълнал седемте деца тепета

и сред декорите на паметта

се мяркат бившите момчета

– Такъв актьор Но как Нима

Да срича сутрешни реклами

– Получи мат от млада дама

– Тъй къдрокос  С гръмовен глас

Та той бе сочен от небето

– Уби го влакът на битието

О смърт на ежедневни дози

Не гледат те от некролозите –

монтьорът с пръсти на Шопен

и местните поети с мъртви музи

Рефренът им с трагично постоянство 

“ О, да – ще гаснем тук докрая

   о, да – мушкато сме в саксиите

   о, да –по стълбите към Рая. “

Така е тук

Градът заключи свойте луди

изгони всичките мечтатели

и продавачи на балони

и  въздухоплаватели

И – не – не викай

Няма будни

В телата вече няма скок

И днеска властва поглед друг

Върти се тоя поглед в кръг

и в него няма Бог

Но да вървим след нашата Ариадна

защото знаеш как започна –

по обед слънцето припадна

по здрач пресичахме градината

На писоара бе изписано

“ Смърт на пешеходната ни формула”

Допълних “Смърт на гравитацията”

Ти нарисува профила на танца

аз пък римувах две акации

разминахме се със дузина данъчни

две кучета и седем котки

банкер със плюшена походка

 n бройка тайни полицаи

войниче в гарнизонен отпуск

жонгльор със думи

и накрая

те всички в края на градинката

настигнаха и сянката й

и блондинката

А ние с тебе продължихме

и  стигнахме порутен дом

Живееше там старец-гном

с пет вятъра и шест клошара

Ала не беше дом и ти го знаеше

и пътьом в утринния зрак

с два щриха го превърна пак

в храст със врабци през януари.

 

О тоя свят е сън в съня

Сбор от премигнати реалности

Издава тайната си при ръкуване

И всеки път е пророкуване

И все започва  отначало

с очи на Ангел

с ново тяло