Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2013 22:11 - ПАРТИИТЕ СЕ УГОЯВАТ С ГРИЖАТА НА ДОБЪР СТОПАНИН
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 3583 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 18.01.2013 22:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Българският политически елит изврати напълно идеята за държавно финансиране на политическите партии

Тези дни стана ясно, че в новия бюджет на Р. България не е заложено увеличение на държавната субсидия. Данъкоплатците вероятно ще въздъхнат с облекчение – ако беше в сила старата формула за обвързаността на държавната субсидия за партиите, с минималната работна заплата (МРЗ), „цената“ на един реално получен глас щеше да скочи от 12 лева на 15,50 лева. До 2011 г., размерът на държавната субсидия се определяше на база на размера на МРЗ в страната, като „цената“ на един глас беше 5 процента от размера на МРЗ. Подобна обвързаност е абсолютно порочна и нелогична, но слава Богу тя вече е история. Въпросът е дали сегашната уредба на въпроса за държавното субсидиране на партиите изпълнява целта, която е заложил законодателят?

Държавната субсидия за дейността на партиите по принцип се смята за добра практика. Държавните субсидии се дават именно с идеята политическите партии да разполагат с финансиране, което да ги прави по-устойчиви на набезите на всевъзможни лобисти и да ограничава корупционните практики. Тази практика първоначално е установена точно в европейските страни, намиращи се северно от така наречената „водка лайн“, разделяща макар и малко условно Европа на северна (пиеща твърд алкохол) и южна (пиеща вино) половина.

Не е никаква тайна, че корупцията северно от „водка лайн“ е значително по-ограничена, отколкото в южната „винопиеща“ половинка на континента. Скандинавските страни и страните от Бенелюкс от една страна и Италия и Гърция от друга са полюсни примери при оценката на корупцията в политическите среди.

Всички си спомняме как корупционните скандали и операция „Чисти ръце“ предизвикаха рухването на целия политически модел в Италия и доведоха до влизането в управлението на популистки, сепаратистки и неофашистки партии – съответно „Форца Италия“ на Берлускони, „Северната лига“ на Умберто Босси и „Алианца национале“ на Джанфранко Фини. Първата партия е може би първата популистка, „медиокартична партия“ в цяла Европа. „Северната лига“ е сепаратистка организация, бореща се за отделянето на Северна Италия със столица Милано в отделна държава – Падания. Партията на Джанфранко Фини е откровен наследник на някогашната партия на Мусолини - „Фашио ди комбатименто“ и внучката на Дуче – Алксандра Мусолини дълги години беше нейно рекламно лице.

Италия е христоматиен пример за опустошителното отражение на корупционните скандали върху политическия пейзаж, дори и в страни с отдавнашна, традиционна и устойчива демокрация. Затова законодателите в Европа търсят техники за създаване на естествени предпоставки за ограничаване на корупцията. Държавното субсидиране е един от ефективните инструменти за това.

За съжаление, в България отново сме свидетели на потвърждение на убеждението на шопа, че „механизъм ли е – он че се развали“. Българският партийно политически елит успя да изврати иначе напредничавата и разумна идея за държавните субсидии на политическите партии. Обществото беше затрупано с примери на злоупотреби и използуване не по предназначение на държавните субсидии. Парадоксално, но в една страна като България, където нивото на корупция е доказано високо, една анти-корупционна мярка се е превърнала ... в символ на корупция и направо в корупционна техника.

Очевидно е, че политическата ситуация в страната изисква задълбочена и добросъвестна дискусия за преосмисляне на предназначението и начина на отпускане на държавните субсидии за политическите партии. Най-големият проблем обаче не е само в злоупотребите с тези средства. Големият проблем е в демонстративната липса на солидарност от страна на политическите партии, които по никакъв начин не показаха и най-малък знак на съпричастност към проблемите на хората по време на свирепата финансова и икономическа криза.

Политическите партии не дадоха никакъв знак, че са готови да се откажат от някои от своите привилегии или поне да ги ограничат, докато кризата продължава да бушува. Така е и с държавната субсидия, заплащана в зависимост от броя на получените гласове.

Действително, субсидията не беше увеличена, но и никой не се отказа макар от част от „полагащото му се по закон“. За да не бъда обвинен в „сиромахомилство“ и в популизъм, ще приведа някои данни за размера на държавната субсидия за отделните партии, които я получават, след като са получили повече от 1 процент на изборите.

ГЕРБ са получили 22 175 000 лева, БСП – 8 048 000 лева, ДПС – 6 940 000 лева, „Атака“ - 4 392 000 лева, СДС – 1 949 000 лева, ДСБ – 1 164 000 лева1 РЗС – 1 145 304 лева, "Лидер" – 1 680 000 и НДСВ – 1 554 000 лева. (Данните са за 2011 г., защото Сметната палата ще публикува придобивките на политическите партии за 2012 г. след месец март 2013 г.).

Посочените суми са твърде сериозни. Не по-малко показателни са някои данни за това как партиите се отнасят към тези средства с „грижата на добри стопани“. Така например през 2010 г., в ГЕРБ са събрали от членски внос 200 311 лв., а от дарения - 12 120 лв. Едновременно с това, те са спечелили от лихви по депозити 198 619 лв. Става дума за депозити в размер на 13 000 000 лева, „скътани“ от държавната субсидия. Както се вижда, въпреки претенциите на ГЕРБ за огромен членски състав и за размер на членския внос, подобаващ на членовете на една „християндемократическа партия“, лихвите по депозита от субсидията са на косъм от размера на членския внос. Впрочем, най-много пари в ГЕРБ са дали за външни услуги - 2 082 840 лева като ремонти на сгради, в т.ч. на партийната им централа, разположена в НДК.

Обществото няма как да прояви разбиране към подобно гарантирано благоденствие на политическите партии. Обикновените хора негодуват, че партиите не споделят тежестта на кризата. След като вече няма законова обвръзка на минималната работна заплата с размера на субсидията, партиите можеха да проявят солидарност с бедствуващите слоеве на обществото и да намалят размера на субсидията си, макар и от предизборно лицемерие.

Това обаче не се случи. За сметка на това се нагледахме на показни жестове, в които партии „даряват“ средства от държавната си субсидия. Мисля, че е време да се сложат картите на масата. Идеята на държавната субсидия за партиите е те да могат да изпълняват функциите си, без да трябва да прибягват до услугите на лобисти и корупционисти. Парите от държавната субсидия трябва да позволяват съответната партия да може да функционира нормално, без да се къпе в лукс, без да демонстрира показно благополучие и без лидерите й да отсядат в хотелите, предпочитани от нефтените магнати.

Това означава, че трябва да се преосмислят и размерът на субсидията и начинът на разпределението й. Трябва да се вземат мерки и харченето на парите да става за присъщи разходи, а не за лични нужди на партийния елит и/или за откровени глупости.

Ако започнем отзад напред, би трябвало да се определи много по-прецизна рамка на допустимите разходи, покривани с пари от субсидията. Тъй като е трудно да се изброят и опишат всички допустими разходи, може би най-добре ще бъде да бъдат забранени нормативно някои от най-фрапиращите злоупотреби, констатирани към днешна дата. На първо място – правенето на дарения от държавната субсидия. На второ място – мащабните строително монтажни работи за партийни офиси и други подобни. На времето партиите са строили сградите на партийните си централи от даренията на членовете, така би трябвало да бъде и сега.

Самият размер на субсидията трябва да се определя като обща сума, която да се разпределя между абсолютно всички партии, участвали на изборите на база на получените гласове, без да се поставят каквито и да са прагове и бариери. Може да си получил един глас, може да си получил един милион гласа – субсидията се разпределя пропорционално между всички. Практиката, пари да мигрират от партия в партия, поради скиталчеството на депутати от група в група, също трябва да се пресече в корен.

На каря - в навечерието на новите избори, гласоподавателите би трябвало да бъдат крайно настоятелни при искането на отговор на въпроса: „Как смятате да изразходвате държавната си субсидия ?“.




Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810106
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52700
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов