Ще запомня как не умирах.
Ще запомня как
водите се движеха
от собствено електричество.
Ще запомня как
само в празнота се ражда новото
и веднага иска настъпление.
Ще запомня как
дъбът още ме смята за свое дете
и ми разрешава да заспивам
вътре в сянката му.
Ще запомня как
полът в тялото
и античната ми усмивка
на пропаднало момиче
ме правеха отделно щастлива.
Ще запомня как
нямах желание да съдя мъжете
за сексуален тормоз.
Ще запомня как
дойде новата болест
„надпревара в разсъбличанията“
и момичетата бързо остаряваха
край младите си дати.
Ще запомня как
дойдоха книгите с псувните
в катастрофиралия напредък,
набоден от човешки кости.
Ще запомня как
войните, мамка им,
с всепоглъщащите епизоди
напълниха приюта за луди животни.
Ще запомня как
войната, мамка ѝ,
този екстаз на закърнели криле.
Ще запомня как
отеква новата секунда в старата.
Ще запомня как
Луната – бяла мишка, избягала от лаборатория,
ме обичаше езотерично,
за да възниквам избистрена
в небосвода зад мъжки ревери.
Ще запомня как
смущаващата генетична близост
с растенията и животните
приемах като заговор
и рухвах като грохнал стар камък
в основата на нова къща.
Ще запомня как
сексуалното напрежение
в небостъргачите и хотелите
се вмъкваше през порите ми
и гърмеше по вътрешностите ми
като по дивеч.
Ще запомня как
увлечението по живота,
сковаването от предразсъдъците
и ужасът от предопределението
разобличаваха двусмислено
температурите на пола ми.
Ще запомня как
прострените да съхнат анцузи
на гениални учени се лутат из балконите
и търсят място да скочат.
Ще запомня как
бях едновременно жива и мъртва
из живота на другите.
Ще запомня как
думите се оттегляха
и влизаха в книги за спасение.
Ще запомня как
това, което не знаех за себе си
ме преследваше и питаше
„добре ли си“.
Ще запомня как
това, което знаех за себе си
ме оправдаваше и шепнеше
„вода с една молекула“.
Ще запомня как
спазъм в слънчевия сплит изкрещя:
„гениално е само обитаемото тяло“.
Ще запомня как
годините се срутваха
без експлозии.
Ще запомня как
организацията на края се раздвижи.
Ще запомня как
светът изскърца,
идва генетичният елит
с тираничната симетрия.
(Блажени Августин е автор на идеята за предопределението, а не Бог. Поддръжници са му Тома Аквински, Лутер, Калвин, Янсен.)
Откъс от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”от К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014
