Постигнато е бедствието,

тръгнало от долините на небето

до преподобните елкрушки в полилея.

Постигнати са ангелите без история,

пронизани  от лъкове с ками.

Постигнати са чашите на прокълнатите поети

и платовете, углавно повили убитите убийци.

Постигнати са статуите, разтоварени в музеите.

Във възход към мъртвите сме.

В един  засмукан век с обърнати очи

и магазини за бонбони.

На една планета с изтощени

семенници и утроби.

Разпродадох на безценица
отливките на  думите си

на Акашовите записи.

Разпродадох

емоционалните си постижения,

мисловните си вселени,

шалчетата на смеха си,

летящите си доброжелания,

микровълновите си страдания,

четирите сезона на  фантастичните си настроения,

грандиозните гостувания в тунелите ми,

платнищата на платноходките в кръвта ми AB.

Преди продажбите

на колене прегърнах психограмата си.

Чрез залези

опитваха се дните ми да не умират,

а нощите чрез изгреви.

Продължих се гениално.

Сега съм лице в лице с предела.

Нов собственик

душата  ми ще има. Ха-ха!

Откъс от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014