АДАМОВА ЯБЪЛКА

Кева Апостолова

*

Гледа

адамовата му ябълка.

Плъзгащите врати

на сакото и ризата му

се разтвориха едновременно.

Той отля от своето кафе

в нейната чаша.

Тя влезе в сюжета

и се усмихна като в края на война.

Ужасът в любовните приказки на Андерсен

ги чакаше с драсната клечка кибрит.

*

Вътрешният джоб

на сакото му пулсира,

реверът му се изправя,

часовникът пука

пръст след пръст

и намества стрелките по фън шуй,

по гринуич, по фън шуй, по гринуич.

Ужасът в любовните приказки на Братя Грим

ги чакаше с хурка и вретено.

*

Играе с шала ти,

с ревера на сакото ти,

с яката на ризата ти,

с адамовата ти ябълка,

защото ръцете й,

заразени от твоите,

не могат да свършат.

Ужасът в любовните приказки на Шарл Перо

ги чакаше с пълна кошница.

*

Той беше хубав за снимане,

за ходене по парти,

но без есемеси в очите.

Грозна като в селфи,

тя  напусна фотоапарата им,

всмукал километри паяжини,

заедно с паяците.

Ужасът в избраните български

народни приказки

ги чакаше отдавна.

*

Тя изряза  парче от нощта

и го хвърли след него.

Той го сгъна на четири и го пусна

във вътрешния  джоб на кошчето.

Така загина световната класика

за сгъваемото море между телата им.

(P. S. А защо ти е толкова голяма любовта?)

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.