ПРЕВЪРТАНИЯ НА ВЯТЪРА

Кева Апостолова

*

С вмирисана на жена ръка

той застана до прозореца,

представи си гроба като стаичка,

взе свитък от пейзажа,

подбра нещо от себе си,

другото

скълца с цигара в пепелника и

потегли.

Прав е  

смъртта е стерилизация.

*

Беше внезапна жена

по изтормозени пътища.

Почувства нужда

да бъде разстреляна

и се изправи.

Поканиха я да тръгне.

Веднага се съгласи.

Вдигна рибка от тинята,

и опразни тялото си от енергии.

Един случаен котарак

на покрива се разрева.

Не, не  беше точно така.

Тя беше рокля, той риза без копче.

Тъкмо се целуваха

и измисляха нов човек,

когато внезапно

тя слезе от живота

и се качи на смъртта.

Обичаше да пътува.

Преди това каза:

„Като малък етаж полово зрял,

изчистен от майки и дядовци,

безследно изчезнали,

с тъканта на душата си пея,

предполагам щастливо.

Къде си ми оставил дрехите.”

Продължи:

„Вчера те питах, сега пак те питам:

ти ли научи мебелите

да ме блъскат и гонят.”

И приключи:

„С тия ли превъртания на вятъра

хвърли  птиците ми за пране.”

Природата беше с цвета на нейния панталон, който тя все още наричаше  рокля, служебните шофьори на вятъра натискаха клаксони, лисичето спря и замря като локва, цъфтежът на пчелните песни приключи, само луната, превита от болки на две, й свива цигара, макар да  не пуши.

  (P. S. месец май,  ХХI век)

Из книгата „P.S.” от Кева Апостолова, ИК „Проф. П. Венедиков”, София, 2016 г.