Златомир Златанов
Стихове II

Златомир Златанов

Интроемисия

Броят националните си катастрофи
както се броят овце
но само диафрагмата тази древна душа
познава излишеството на разгрома
само кастрацията този древен закон
разделението полага
в негативна гинекология
спрямо една мистична концесия
Какво знаят техните книги
с притъпяваща подвързия
тяхната култура на шева и конците
с едностранчив ръб травмите отбелязва
И как си представяш родовото котило
изсечено с един замах
щом тленните им лица
са обезсъщностен отговор
Какво би си дал вид че ни се обещава
Ще ти кажа това бе интроемисия
между фиксацията на хомосексуален задник
и една уста затъкната с мундщук
(иначе би имало само канибали)
ето това е тяхното предложение
за съвместен живот
преработване на нечистотии
сдъвканото послание гадните намеци
пускани в ход
пропускливост повтаряща пропуска
Повторението повтарящо пропуснатото
за проследяване
излишеството сторено с един удар само
и накрая твоята кончина
опаковаща края си в полутраур

Ани Илков


БЕЗ СМИСЪЛ

Ани Илков

Аз съм тъжен оркестър,
защото съм тъжен оркестър
и съм тъжен оркестър, защото тъгата
ми свири добре –
и съм оркестър:

аз съм тъжен оркестър...

* * *
Слънцето ще почине
бавно ще си отиде
ние ще гледаме диво
как го разпъват в градината.

* * *
Огнеупорно е момичето минаващо,
щом нейната усмивка е зора
и нейната утроба е огнище.

* * *
Довиждане, защото е неделя.
Страданието е спокойно
като камък. И прочее.
Защото е неделя.

* * *
Ще се ядосвам винаги, когато
посрещам бивола, завръщащ се от паша,
на черното петно ще казвам бяло,
а биволът е ангел, както трябва.

* * *
На разказ за живота не прилича
това, което е живот, но гол до кръста.
Днес всичко е облечено във думи.
Не го събличай! То не съществува.

* * *
След смисъла пристига назначението,
което върши работа за двама.
Едно е да живееш с две момичета
и второто да ти роди близначки,
по-друго – да живееш със близначки,
които ще родят деца различни.

* * *
Нали плешивият прилича на човек,
който потайно се сношава със пустинята?
Аз бих се поклонил на всяка страст,
но слънцето ме влачи за косата.

* * *
Не искам да живея тука повече.
Тук няма смисъл, който да ме вдигне
и да увисна на труда си като паяк,
и като кошница под дръжката си
да лежа.

Ани Илков, сн. К. Апостолова, 2016 г.

Кристин Димитрова

Вчера се притеснявах за утре.
Отидох навреме на всички срещи,
при което те закъсняха.
По пътя задминах старец,
две деца,

един влюбен
и майка с дете.
С изморени и потъващи в улицата крака
тичах към новата страница на календара.
Асфалтът течеше в обратна посока.

Днес аз съм бъдещето.
Поглеждам тичащата към мене фигура.
Прави ми впечатление,
че малко съм напълняла.
Косата не е

както преди години.
Какви са тези развързани връзки,
които сочат към миналото?
Не, нямам време,
не мога да се дочакам.

 Мирела Иванова

Мирела Иванова

Сам ангелът дойде в живота ми объркан,

застана чист до мен, и по-голям от мъката.

Бе грозно стълбище, но спряхме на върха му.

Избърса от лицето си умората и ме целуна.

Пази ме, Господи, от своите ангели!

Не искам да летя, защото пепелта от мен ще падне,

ще зейнат раните, ще закървят оголени.

Ала потръпна ангелът с криле

и литнахме

надолу.

Летяхме заедно, летяхме дълго,

той бял, а под крилото му аз - въглен.

Летяхме дълго - до катрана само.

Целунах го. Той беше любовта, а друго нямах.

Безшумно вечерта се спусна по крилете му,

тогава аз видях, че мракът свети.

Като дете сърцето ми растеше, като пламък,

от тежестта му сутринта се олюлявах.

"Не се облягай никога на мойто рамо,

защото ще ми пречиш да летя, а трябва

да се завърна, откъдето съм дошъл,

там е прекрасно,

там никой никога не е нещастен,

забравени са греховете, а плачът осъден.

Каквото и да пожелаеш в рая, сбъдва се.

Неземен свян и святост са душите ни

и Господ чува нашите молитви, сити сме.

Там любовта е песен отдалече,

не зная думите й тленни и обречени.

Аз съм жесток, защото съм невинен!"

Бе най-красивият от всички ангели. Отмина.

Сърцето ми се спря, в мен стана страшно тихо

и чух как счупеното ми небе извика.

Не помня как умрях и как нагоре се понесох,

къде и кой праха ми овъглен разнесе.

Навярно онзи ангел, от мъката ми по-голям -

пази го, Господи,

аз друго нямам.

                            Калина Ковачева


БОЛКАТА

Калина Ковачева

Няма песен. Само бяла мъгла
над реката от снощи се стеле.
Ти защо си дошла, защо си дошла?
Спомних си – днес е неделя!
Идваш винаги в празник при мен.
Чукаш така – съвсем непоканена.
Е, какво пък! Гостоприемно
ще сложа чай във голямата кана.
Сядай, щом вече си тука! Ела.
Не до мен! Срещу мене! В очите!
Бяла, сякаш замръзнала бяла мъгла.
Питай!

***
Той нарочно ме срещна тогава,
за да знам, че за мен е единствен.
Той нарочно сияйно ме гледа –
да ослепея за всичко.
После
той нарочно не каза дума
да пресъхвам от жажда по нея.
Той нарочно прегърна друга
да остана съвсем без надежда.
Някой ден ще умре нарочно,
за да видя – светът няма смисъл
без него.
Той нарочно живя,
нарочно.