Георги Рупчев

НАЧАЛО НА МЕМОАРИ

 Георги Рупчев

Седим с Христос във кухнята, 
седим сами 
над празните си чаши и над часовете си, 
а вечерта отвън отчаяно избухна 
без предизвестие.

Отсреща беше зоопаркът, а го нямаше по-късно. 
Навярно тигърът-красавец го погълна, 
тюленът като топка 
завъртя света върху носа си 
и преобърна го напълно.

И времената се отляха, 
цветовете се размиха, 
а ние все така седим и дъвчем механично. 
Отвън и вътре става все по-тихо, 
чешмата само времето отсича.

И после пак, и после пак, 
и пак, и още, 
макар нощта да се издънва вън зловещо... 
Е, безпросветните, снишени нощи 
погаждат ми понякога такива срещи.

И просто нямаме какво един на друг да кажем, 
и просто нямам за какво да се помоля, 
самичък изпълзявах 
по надземните етажи 
и сам се спуснах след това надолу.

Земята си е същата, за никого не стига, 
обърках горната и долната земя тогава, 
сганта ревеше там: „Разпни го!“ 
и ревна след това: 
„Пусни Варава!“

Неверник и обезверен сме тук, 
от някоя земя прогонени 
а тишината между нас трепти, та чак ще звънне. 
А някой ден навярно ще напиша спомени 
как чакали сме със самия Божи син да съмне.

Allen Ginsberg at Human Be-In 1967_Lisa Law

АЛЪН  ГИНЗБЪРГ

Из „ВОЙ” 

На Карл Соломон 

II.

Превод от английски ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

Какъв сфинкс от цимент и алуминий разтвори с трясък черепите им за да погълне

           техните мозъци и въображения?

Молох![27] Самота! Мръсотия! Уродливост! Кофи за боклук и недостъпни долари!

            Деца скимтящи под стълбищата! Момчета хлипащи в армиите! Старци 

           разревани в парковете!

Молох! Молох! Кошмарът Молох! Молох безлюбовният! Разсъдъчният Молох!  

           Молох големият ценител на хората!

Молох непонятният затвор! Молох бездушна клетка от кръстосани кости и Конгрес на

            тъгата!Молох чиито сгради са правосъдие! Молох  гиганският камък на 

           войната! Молох зашеметените правителства!

Молох чийто мозък е чиста машинария! Молох чиято кръв е паръ в обръщение! Молох 

           чиито пръсти са десет армии! Молох чиито гърди  са човекоядно динамо! Молох

           чието ухо е димяща гробница!

Молох чиито очи са хиляда слепи прозореца! Молох чиито небостъргачи се издигат по 

            дългите улици като безкрайни Йехови! Молох чиито фабрики сънуват и грачат 

            в мъглата! Молох чиито фабрични комини и антени коронясват градовете!

Молох чиято любов е безкрайна грес и камък! Молох чиято душа е електричество и

            банки!Молох чиято мизерия е призракът на гений! Молох чиято съдба е   

            облак от безполов водопад! Молох чието име е Разум!

Молох в когото аз седя самотен! Молох в когото сънувам Ангели! Смахнат в

            Молох! Смукач на курове в Молох! Безлюбовник и безмъжественик в         

            Молох!

Молох който влезе в душата ми рано! Молох в когото съм съзнание без тяло!

            Молох който ме изплаши от естествения ми екстаз! Молох когото напускам!    

               Пробуден в Молох! Светлина струи от небето!

Молох! Молох! Роботски апартаменти! Невидими предградия! хазни на скелети!

            слепи столици!демонични индустрии! призрачни нации! непреудолими     

             лудници! Гранитни курове! Чудовищни бомби!

Те си строшиха гръбнаците да издигат Молох до Небесата! Паважи, дървета, радиа,

            тонове! да издигат града до Небесата които съществуват и са навсякъде   

            около нас!

Видения! знамения! халюцинации! чудеса! екстази! погълнати от Американската река!

Мечти! обожания! просветления! религии! Цялата препълнена лодка с чувствени  

            говна!

Повратни моменти! над реката! поклонници и разпятия!отнесени от наводнението!     

              Опиянения! Богоявления! Отчаяния! Десет години животинско скимтене и   

             самоубийства! Разсъдъци! Нови любови! Лудо поколение! разбити върху

             скалите на Времето!

Истински свещен смях в реката! Те видяха всичко! дивите очи! свещените крясъци! Те 

             си казаха сбогом! Те скочиха от покрива! към самотата! махайки! с цветя! 

            Надолу към реката! в улицата!

[27] Бог на финикийците, който искал да му се принасят в жертва деца. – Б. пр. 

                      Сан Франциско, 1955-1956

                                                                 allen ginsberg 

  Владимир Левчев

ДНЕВЕН РЕЖИМ

Владимир Левчев

Сутрин

Шепотът на тревата
е в облаците.
Очите ти са моето първо небе
и последен камък.
Ти си гола върху камъка.

Следобед

Стенният часовник бие пет.
Чаршафите са снежнобели
в безлюдната жега.
Планинският поток се пени сред морените.
Очите ти са сини и зелени
и се усмихват. . .
Рибата се шмугва в съня. . .
Един слънчев лъч
озарява аквариума с дъга —
така Едното
става 7
и сътворява света.

Вечер

Змията на вселената раздвижва
лъскаво подлунно тяло.
Разтваря си главата като роза
в теб —
за да захапе в мен набъбналата си опашка.

Мълния проблясва в телата ни —
и руква древният порой —
за да се затвори кръговрата:
ние ставаме едно.

Обичам те



Владимир Левчев е и преводач от английски на Алън Гинсбърг - нека споменем поемата му "Вой"

                         Allen Ginsberg

 
Златомир Златанов
Стихове II

Златомир Златанов

Интроемисия

Броят националните си катастрофи
както се броят овце
но само диафрагмата тази древна душа
познава излишеството на разгрома
само кастрацията този древен закон
разделението полага
в негативна гинекология
спрямо една мистична концесия
Какво знаят техните книги
с притъпяваща подвързия
тяхната култура на шева и конците
с едностранчив ръб травмите отбелязва
И как си представяш родовото котило
изсечено с един замах
щом тленните им лица
са обезсъщностен отговор
Какво би си дал вид че ни се обещава
Ще ти кажа това бе интроемисия
между фиксацията на хомосексуален задник
и една уста затъкната с мундщук
(иначе би имало само канибали)
ето това е тяхното предложение
за съвместен живот
преработване на нечистотии
сдъвканото послание гадните намеци
пускани в ход
пропускливост повтаряща пропуска
Повторението повтарящо пропуснатото
за проследяване
излишеството сторено с един удар само
и накрая твоята кончина
опаковаща края си в полутраур

Ани Илков


БЕЗ СМИСЪЛ

Ани Илков

Аз съм тъжен оркестър,
защото съм тъжен оркестър
и съм тъжен оркестър, защото тъгата
ми свири добре –
и съм оркестър:

аз съм тъжен оркестър...

* * *
Слънцето ще почине
бавно ще си отиде
ние ще гледаме диво
как го разпъват в градината.

* * *
Огнеупорно е момичето минаващо,
щом нейната усмивка е зора
и нейната утроба е огнище.

* * *
Довиждане, защото е неделя.
Страданието е спокойно
като камък. И прочее.
Защото е неделя.

* * *
Ще се ядосвам винаги, когато
посрещам бивола, завръщащ се от паша,
на черното петно ще казвам бяло,
а биволът е ангел, както трябва.

* * *
На разказ за живота не прилича
това, което е живот, но гол до кръста.
Днес всичко е облечено във думи.
Не го събличай! То не съществува.

* * *
След смисъла пристига назначението,
което върши работа за двама.
Едно е да живееш с две момичета
и второто да ти роди близначки,
по-друго – да живееш със близначки,
които ще родят деца различни.

* * *
Нали плешивият прилича на човек,
който потайно се сношава със пустинята?
Аз бих се поклонил на всяка страст,
но слънцето ме влачи за косата.

* * *
Не искам да живея тука повече.
Тук няма смисъл, който да ме вдигне
и да увисна на труда си като паяк,
и като кошница под дръжката си
да лежа.

Ани Илков, сн. К. Апостолова, 2016 г.

Кристин Димитрова

Вчера се притеснявах за утре.
Отидох навреме на всички срещи,
при което те закъсняха.
По пътя задминах старец,
две деца,

един влюбен
и майка с дете.
С изморени и потъващи в улицата крака
тичах към новата страница на календара.
Асфалтът течеше в обратна посока.

Днес аз съм бъдещето.
Поглеждам тичащата към мене фигура.
Прави ми впечатление,
че малко съм напълняла.
Косата не е

както преди години.
Какви са тези развързани връзки,
които сочат към миналото?
Не, нямам време,
не мога да се дочакам.

 Мирела Иванова

Мирела Иванова

Сам ангелът дойде в живота ми объркан,

застана чист до мен, и по-голям от мъката.

Бе грозно стълбище, но спряхме на върха му.

Избърса от лицето си умората и ме целуна.

Пази ме, Господи, от своите ангели!

Не искам да летя, защото пепелта от мен ще падне,

ще зейнат раните, ще закървят оголени.

Ала потръпна ангелът с криле

и литнахме

надолу.

Летяхме заедно, летяхме дълго,

той бял, а под крилото му аз - въглен.

Летяхме дълго - до катрана само.

Целунах го. Той беше любовта, а друго нямах.

Безшумно вечерта се спусна по крилете му,

тогава аз видях, че мракът свети.

Като дете сърцето ми растеше, като пламък,

от тежестта му сутринта се олюлявах.

"Не се облягай никога на мойто рамо,

защото ще ми пречиш да летя, а трябва

да се завърна, откъдето съм дошъл,

там е прекрасно,

там никой никога не е нещастен,

забравени са греховете, а плачът осъден.

Каквото и да пожелаеш в рая, сбъдва се.

Неземен свян и святост са душите ни

и Господ чува нашите молитви, сити сме.

Там любовта е песен отдалече,

не зная думите й тленни и обречени.

Аз съм жесток, защото съм невинен!"

Бе най-красивият от всички ангели. Отмина.

Сърцето ми се спря, в мен стана страшно тихо

и чух как счупеното ми небе извика.

Не помня как умрях и как нагоре се понесох,

къде и кой праха ми овъглен разнесе.

Навярно онзи ангел, от мъката ми по-голям -

пази го, Господи,

аз друго нямам.

                            Калина Ковачева


БОЛКАТА

Калина Ковачева

Няма песен. Само бяла мъгла
над реката от снощи се стеле.
Ти защо си дошла, защо си дошла?
Спомних си – днес е неделя!
Идваш винаги в празник при мен.
Чукаш така – съвсем непоканена.
Е, какво пък! Гостоприемно
ще сложа чай във голямата кана.
Сядай, щом вече си тука! Ела.
Не до мен! Срещу мене! В очите!
Бяла, сякаш замръзнала бяла мъгла.
Питай!

***
Той нарочно ме срещна тогава,
за да знам, че за мен е единствен.
Той нарочно сияйно ме гледа –
да ослепея за всичко.
После
той нарочно не каза дума
да пресъхвам от жажда по нея.
Той нарочно прегърна друга
да остана съвсем без надежда.
Някой ден ще умре нарочно,
за да видя – светът няма смисъл
без него.
Той нарочно живя,
нарочно.

 
Иван Радоев

На   Александър Геров,  както му обещах

Иван Радоев

  
Здравей, бъдеще - не ме засягаш! 
Обличам си моето време за път. 
Откъсвам си моята смърт от моята книга - 
пролет е. Сватба е.

И в колоните се озелени една птица, 
и се отскубна, и се блъсна в небето, 
и по хоризонта потекоха гори.

Кой ме посрещна? Кой ме изпрати? 
О, това бе зеленото обещание! Бог

го направи от трева - сбогом! 
  

                                                                           Едвин Сугарев

По-близо до смъртта

Едвин Сугарев

От една илюзия в друга илюзия -
както капката роса се стича от листо в листо,
но най-накрая пада на земята.

Та тъй и ти. Сред залисии и надежди,
сред усилия и бездействия -
все в нови пътища, с нови идеи,
винаги уж отначало,
а всъщност само по-далече от небето,
по-близо до пръстта.

 
Екатерина Йосифова

Екатерина Йосифова

Като циганка скитам

по мъгливи баири.

Пощади ме, не питай

ново лято ли диря.

"Пяло, пяло щурчето,

зимнина не събирало

и замръзнало клето

без храна и квартира."

Мъдростта е призната

в тази весела басня

и я учат децата

още в детските ясли.

Мокър вятър завива

мокра гола земя.

Есента е сълзлива

като стара мома.

Камионните дири

дърпат, дърпат полето:

не заспивай, не спирай,

все пак - пяло щурчето.

 
Иван Пейчев

НАПЪТСТВИЕ

Иван Пейчев

Когато ти решиш да си заминеш, 
недей си взема сбогом нито с мен, 
нито с морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
Отплувай до съседното пристанище - 
до другото пристанище отплувай незабавно. 
Там ще намериш пак и чайките, и ветровете, 
и лодките със гърбове катранени. 
Ще отпочиват пясъците кротко 
и всички улици ще водят към морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
По кея, опустял внезапно, 
по облака, над залива застинал, 
по дюните, внезапно занемели, 
ще разбера, че вече си заминала. 
Тъй сребърните малки риби идват 
и недокоснали брега, 
се стрелват пак 
навътре във морето. 
Аз дълго ще почуквам със лулата си 
по камъка, горещ от светлина, 
и ще си тръгна, без да я запаля, 
оставил купчинка студена пепел 
по камъка от светлината топъл. 
Вълните ще шумят със белите си гребени 
и този шум, дълбок 
и тъмносин като морето, 
ще спре до тебе, 
тъмносин като морето там, 
във другото пристанище. 
Но ако сушата не ти предложи нищо ново, 
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик - 
веднага си тръгни. 
Ще те разтваря бално хоризонта, 
брегът ще губи свойте очертания. 
Морето има хиляди пристанища: 
отплувай, без да се сбогуваш 
с нито едно от тях. 
Додето някой ден ще чуя смях, 
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи - 
по стълбите на дървената къща 
и върху устните си ще усетя устни 
с дъх на море и нар. 
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш. 
Защото всичко край морето е море. 
То идва, за да си отиде - 
отива си, за да се върне пак.

Затуй недей си взема сбогом ни със мен, 
ни със морето. 
Иди си, без да се сбогуваш.