Борис Христов

СВАТБАТА НА МАМА

Борис Христов

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.

Димитър Бояджиев

Все така съм тъжен, Люсиен!

Мисли странни, светли и нелепи

все така ми тегнат нощ и ден.

За света очите ми са слепи.

С буден поглед срещам съзорен

небосвода утром, с болка тъпа.

Колко те обичам, Люсиен!

Колко съм злочест, другарко скъпа!

Вечер сред тревожна тъмнина,

иде някой страшен и огромен,

с дрезгав глас вещай злочестина.

Ужасен го слушам, Люсиен!

Но защо и твоя сладък спомен

като ужас висне върху мен?

 

БЕЗСЪНИЕ

Все тази обичайна среща – аз и аз –

възможност да се видим…

Но пък какво ли можем да си кажем?

ЛИЧНО

Ето ме най-сетне

в краищата си натъпкана.

Чувствам се като предмет

със странна форма…

За какво ли служа? 


Мирослав Йотов

 

Боб Дилън

Боб Дилън

НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА’2016

за "създаването на нов поетичен език в рамките на великата американска песенна традиция"

Боб Дилън не присъства на връчването

Цялата реч на нобелиста:

Добър вечер на всички. Изказвам най-топли поздрави на членовете на Шведската академия и на всички други високопоставени гости.

Съжалявам, че не мога да бъда с вас лично, но бъдете сигурни, че съм с вас духом и за мен е чест да получа такава престижна награда. Да бъда удостоен с Нобелова награда за литература е нещо, което никога не съм си представял или очаквал. От най-ранна възраст съм бил запознат и съм чел и попивал творбите на тези, които са счетени за достойни за тази чест: Киплинг, Шоу, Томас Ман, Албер Камю, Хемингуей. Тези гиганти на литература, чиито произведения се изучават в училище, намират се в библиотеките в цял свят и за които се говори с благоговение, винаги са правили силно впечатление. Нямам думи за това, че аз се присъединявам сега към имената от такъв списък.

Не знам дали тези мъже и жени са мислели за честта да получат Нобел, но предполагам, че всеки, който пише книга или стихотворение, или пиеса където и да е по света, носи тайно дълбоко в себе си тази мечта. Тя вероятно е заровена толкова надълбоко, че дори те не знаят, че е там. 

Ако някой ми беше казал, че има и най-малката вероятност да спечеля Нобелова награда, щях да си помисля, че шансовете за това са толкова големи, колкото и да съм на Луната. В действителност в годината на раждането ми и в продължение на няколко години след това не е имало някой в света, който е смятан за достатъчно добър, за да спечели тази Нобелова награда. Така че осъзнавам, че съм в много рядко срещана компания, най-меко казано.

Бях на път, когато получих тази изненадваща новина, и ми отне повече от няколко минути, за да я осмисля. Започнах да мисля за Уилям Шекспир, голямата литературна фигура. Предполагам, че той е мислел за себе си като за драматург. Вероятно не е мислел, че пише литература. Неговите думи са били написани за сцената. Били са предназначени за говорене, не за четене. Когато е писал "Хамлет", съм сигурен, че си е мислел за много различни неща: "Кои са правилните актьори за тези роли?", "Каква трябва да е сценографията?", "Наистина ли искам да ситуирам това в Дания?". Неговата творческа визия и амбиции без съмнение са били първите му мисли, но е имал и много по-практични неща, за които е мислел и с които е трябвало да се справи. "Има ли финансиране?", "Има ли достатъчно добри места за моите покровители?", Откъде ще намеря човешки череп?". Бих се обзаложил, че последната му мисъл е била "Това литература ли е?". 

Когато започнах да пиша песни като тийнейджър и дори като започнах да постигам някаква известност за моите способности, стремежи ми за тези песни стигаха само дотам. Мислех си, че те биха могли да бъдат слушани в кафенета или барове, може би по-късно в места като Carnegie Hall, the London Palladium. Ако мечтаех на едро, може би бих си представял да запиша албум и да чуя песните си по радиото. В ума ми това наистина беше най-голямата награда. Да имаш албуми и да чуваш песните си по радиото означава, че те достигат по-голяма аудитория и това може да ти позволи да правиш това, което си тръгнал да правиш.

Е, аз правя това вече доста време. Записах десетки албуми и свирих на хиляди концерти по цял свят. Но песните ми са в центъра на почти всичко, което правя. Изглежда те са намерили място в живота на много хора, през много различни култури и аз съм благодарен за това.

Но трябва да кажа това. Като изпълнител, съм свирил и за 50 000 души, и за 50 души. И мога да ви кажа, че е по-трудно да свириш за 50 души. 50 000 души имат едно лице. Не е така с 50 души. Всеки човек има индивидуалност, отделна идентичност, имат цял свят в себе си. Те могат да възприемат нещата по-ясно. Изпитва се твоята честност и това как тя се свързва с дълбочината на твоя талант.

Имам предвид факта, че Нобеловият комитет е толкова малък.

Но подобно на Шекспир, аз също често съм зает с търсенето на моите творчески занимания и да се занимавам с всички ежедневни аспекти на живота. "Кои са най-добрите музиканти за тази песен?", "В правилното студио ли записвам?", "Тази песен в правилната тоналност ли е?". Някои неща никога не се променят, дори за 400 години. 

Никога не съм отделял времето да се запитам "Моите песни литература ли са?". 

Така че благодаря на Шведската академия за това, че отдели време, за да отговори на този въпрос, и в същото време, че даде толкова прекрасен отговор. 

Най-добри пожелания за всички вас, 

Боб Дилън

                                                   bob-dylan

Джон Ленън

Джон Ленън 


ДА СИ ПРЕДСТАВИШ

Превод от английски Георги Рупчев

Да си представиш рай че няма - 
опитай, лесно е.
Че няма ад под нас,
над нас - единствено небе.
Да си представиш: всички хора
живеят с днешния си ден.

Да си представиш, че държави няма -
не е голям проблем.
Религия че няма,
че не убиваме, не мрем.
Да си представиш: всички хора
живота си живеят в мир.

Да си представиш собственост че няма -
дали ще можеш, брат?
Да си представиш братството човешко
без ненаситност и без глад.
Да си представиш: всички хора
че си споделят този свят.

Казвай ми, че съм мечтател -
ала не съм единствен аз.
Надявам се, светът ще е единен скоро
и ти ще тръгнеш с нас.


    john lennon

                                                                     Георги Рупчев

НАЧАЛО НА МЕМОАРИ

 Георги Рупчев

Седим с Христос във кухнята, 
седим сами 
над празните си чаши и над часовете си, 
а вечерта отвън отчаяно избухна 
без предизвестие.

Отсреща беше зоопаркът, а го нямаше по-късно. 
Навярно тигърът-красавец го погълна, 
тюленът като топка 
завъртя света върху носа си 
и преобърна го напълно.

И времената се отляха, 
цветовете се размиха, 
а ние все така седим и дъвчем механично. 
Отвън и вътре става все по-тихо, 
чешмата само времето отсича.

И после пак, и после пак, 
и пак, и още, 
макар нощта да се издънва вън зловещо... 
Е, безпросветните, снишени нощи 
погаждат ми понякога такива срещи.

И просто нямаме какво един на друг да кажем, 
и просто нямам за какво да се помоля, 
самичък изпълзявах 
по надземните етажи 
и сам се спуснах след това надолу.

Земята си е същата, за никого не стига, 
обърках горната и долната земя тогава, 
сганта ревеше там: „Разпни го!“ 
и ревна след това: 
„Пусни Варава!“

Неверник и обезверен сме тук, 
от някоя земя прогонени 
а тишината между нас трепти, та чак ще звънне. 
А някой ден навярно ще напиша спомени 
как чакали сме със самия Божи син да съмне.

Allen Ginsberg at Human Be-In 1967_Lisa Law

АЛЪН  ГИНЗБЪРГ

Из „ВОЙ” 

На Карл Соломон 

II.

Превод от английски ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

Какъв сфинкс от цимент и алуминий разтвори с трясък черепите им за да погълне

           техните мозъци и въображения?

Молох![27] Самота! Мръсотия! Уродливост! Кофи за боклук и недостъпни долари!

            Деца скимтящи под стълбищата! Момчета хлипащи в армиите! Старци 

           разревани в парковете!

Молох! Молох! Кошмарът Молох! Молох безлюбовният! Разсъдъчният Молох!  

           Молох големият ценител на хората!

Молох непонятният затвор! Молох бездушна клетка от кръстосани кости и Конгрес на

            тъгата!Молох чиито сгради са правосъдие! Молох  гиганският камък на 

           войната! Молох зашеметените правителства!

Молох чийто мозък е чиста машинария! Молох чиято кръв е паръ в обръщение! Молох 

           чиито пръсти са десет армии! Молох чиито гърди  са човекоядно динамо! Молох

           чието ухо е димяща гробница!

Молох чиито очи са хиляда слепи прозореца! Молох чиито небостъргачи се издигат по 

            дългите улици като безкрайни Йехови! Молох чиито фабрики сънуват и грачат 

            в мъглата! Молох чиито фабрични комини и антени коронясват градовете!

Молох чиято любов е безкрайна грес и камък! Молох чиято душа е електричество и

            банки!Молох чиято мизерия е призракът на гений! Молох чиято съдба е   

            облак от безполов водопад! Молох чието име е Разум!

Молох в когото аз седя самотен! Молох в когото сънувам Ангели! Смахнат в

            Молох! Смукач на курове в Молох! Безлюбовник и безмъжественик в         

            Молох!

Молох който влезе в душата ми рано! Молох в когото съм съзнание без тяло!

            Молох който ме изплаши от естествения ми екстаз! Молох когото напускам!    

               Пробуден в Молох! Светлина струи от небето!

Молох! Молох! Роботски апартаменти! Невидими предградия! хазни на скелети!

            слепи столици!демонични индустрии! призрачни нации! непреудолими     

             лудници! Гранитни курове! Чудовищни бомби!

Те си строшиха гръбнаците да издигат Молох до Небесата! Паважи, дървета, радиа,

            тонове! да издигат града до Небесата които съществуват и са навсякъде   

            около нас!

Видения! знамения! халюцинации! чудеса! екстази! погълнати от Американската река!

Мечти! обожания! просветления! религии! Цялата препълнена лодка с чувствени  

            говна!

Повратни моменти! над реката! поклонници и разпятия!отнесени от наводнението!     

              Опиянения! Богоявления! Отчаяния! Десет години животинско скимтене и   

             самоубийства! Разсъдъци! Нови любови! Лудо поколение! разбити върху

             скалите на Времето!

Истински свещен смях в реката! Те видяха всичко! дивите очи! свещените крясъци! Те 

             си казаха сбогом! Те скочиха от покрива! към самотата! махайки! с цветя! 

            Надолу към реката! в улицата!

[27] Бог на финикийците, който искал да му се принасят в жертва деца. – Б. пр. 

                      Сан Франциско, 1955-1956

                                                                 allen ginsberg 

  Владимир Левчев

ДНЕВЕН РЕЖИМ

Владимир Левчев

Сутрин

Шепотът на тревата
е в облаците.
Очите ти са моето първо небе
и последен камък.
Ти си гола върху камъка.

Следобед

Стенният часовник бие пет.
Чаршафите са снежнобели
в безлюдната жега.
Планинският поток се пени сред морените.
Очите ти са сини и зелени
и се усмихват. . .
Рибата се шмугва в съня. . .
Един слънчев лъч
озарява аквариума с дъга —
така Едното
става 7
и сътворява света.

Вечер

Змията на вселената раздвижва
лъскаво подлунно тяло.
Разтваря си главата като роза
в теб —
за да захапе в мен набъбналата си опашка.

Мълния проблясва в телата ни —
и руква древният порой —
за да се затвори кръговрата:
ние ставаме едно.

Обичам те



Владимир Левчев е и преводач от английски на Алън Гинсбърг - нека споменем поемата му "Вой"

                         Allen Ginsberg

 
Златомир Златанов
Стихове II

Златомир Златанов

Интроемисия

Броят националните си катастрофи
както се броят овце
но само диафрагмата тази древна душа
познава излишеството на разгрома
само кастрацията този древен закон
разделението полага
в негативна гинекология
спрямо една мистична концесия
Какво знаят техните книги
с притъпяваща подвързия
тяхната култура на шева и конците
с едностранчив ръб травмите отбелязва
И как си представяш родовото котило
изсечено с един замах
щом тленните им лица
са обезсъщностен отговор
Какво би си дал вид че ни се обещава
Ще ти кажа това бе интроемисия
между фиксацията на хомосексуален задник
и една уста затъкната с мундщук
(иначе би имало само канибали)
ето това е тяхното предложение
за съвместен живот
преработване на нечистотии
сдъвканото послание гадните намеци
пускани в ход
пропускливост повтаряща пропуска
Повторението повтарящо пропуснатото
за проследяване
излишеството сторено с един удар само
и накрая твоята кончина
опаковаща края си в полутраур

Ани Илков


БЕЗ СМИСЪЛ

Ани Илков

Аз съм тъжен оркестър,
защото съм тъжен оркестър
и съм тъжен оркестър, защото тъгата
ми свири добре –
и съм оркестър:

аз съм тъжен оркестър...

* * *
Слънцето ще почине
бавно ще си отиде
ние ще гледаме диво
как го разпъват в градината.

* * *
Огнеупорно е момичето минаващо,
щом нейната усмивка е зора
и нейната утроба е огнище.

* * *
Довиждане, защото е неделя.
Страданието е спокойно
като камък. И прочее.
Защото е неделя.

* * *
Ще се ядосвам винаги, когато
посрещам бивола, завръщащ се от паша,
на черното петно ще казвам бяло,
а биволът е ангел, както трябва.

* * *
На разказ за живота не прилича
това, което е живот, но гол до кръста.
Днес всичко е облечено във думи.
Не го събличай! То не съществува.

* * *
След смисъла пристига назначението,
което върши работа за двама.
Едно е да живееш с две момичета
и второто да ти роди близначки,
по-друго – да живееш със близначки,
които ще родят деца различни.

* * *
Нали плешивият прилича на човек,
който потайно се сношава със пустинята?
Аз бих се поклонил на всяка страст,
но слънцето ме влачи за косата.

* * *
Не искам да живея тука повече.
Тук няма смисъл, който да ме вдигне
и да увисна на труда си като паяк,
и като кошница под дръжката си
да лежа.

Ани Илков, сн. К. Апостолова, 2016 г.

Кристин Димитрова

Вчера се притеснявах за утре.
Отидох навреме на всички срещи,
при което те закъсняха.
По пътя задминах старец,
две деца,

един влюбен
и майка с дете.
С изморени и потъващи в улицата крака
тичах към новата страница на календара.
Асфалтът течеше в обратна посока.

Днес аз съм бъдещето.
Поглеждам тичащата към мене фигура.
Прави ми впечатление,
че малко съм напълняла.
Косата не е

както преди години.
Какви са тези развързани връзки,
които сочат към миналото?
Не, нямам време,
не мога да се дочакам.

 Мирела Иванова

Мирела Иванова

Сам ангелът дойде в живота ми объркан,

застана чист до мен, и по-голям от мъката.

Бе грозно стълбище, но спряхме на върха му.

Избърса от лицето си умората и ме целуна.

Пази ме, Господи, от своите ангели!

Не искам да летя, защото пепелта от мен ще падне,

ще зейнат раните, ще закървят оголени.

Ала потръпна ангелът с криле

и литнахме

надолу.

Летяхме заедно, летяхме дълго,

той бял, а под крилото му аз - въглен.

Летяхме дълго - до катрана само.

Целунах го. Той беше любовта, а друго нямах.

Безшумно вечерта се спусна по крилете му,

тогава аз видях, че мракът свети.

Като дете сърцето ми растеше, като пламък,

от тежестта му сутринта се олюлявах.

"Не се облягай никога на мойто рамо,

защото ще ми пречиш да летя, а трябва

да се завърна, откъдето съм дошъл,

там е прекрасно,

там никой никога не е нещастен,

забравени са греховете, а плачът осъден.

Каквото и да пожелаеш в рая, сбъдва се.

Неземен свян и святост са душите ни

и Господ чува нашите молитви, сити сме.

Там любовта е песен отдалече,

не зная думите й тленни и обречени.

Аз съм жесток, защото съм невинен!"

Бе най-красивият от всички ангели. Отмина.

Сърцето ми се спря, в мен стана страшно тихо

и чух как счупеното ми небе извика.

Не помня как умрях и как нагоре се понесох,

къде и кой праха ми овъглен разнесе.

Навярно онзи ангел, от мъката ми по-голям -

пази го, Господи,

аз друго нямам.